Жечка Георгиева >> Ние, гениите

След като си превеждал Удхаус и си писал книги за стайните растения, то неминуемо стигаш до българския гений

"Ние сме гении. Рони го казва, не аз. Обаче нямам основания да не му вярвам. Е, казва го само когато е пил. Често го казва. Може да ни го е внушил, знам ли. Ние – това сме на първо място той, а на второ сме аз и жена му. Когато не е пил, той не може да ни понася. Ние не го понасяме, когато е пил. Но пък много се обичаме и си го повтаряме всяка година по време на коледния банкет, който даваме на личния състав на издателството. Тогава Рони целува всички поред, без оглед на възраст и пол, и твърди, че обича всички. Значи и нас.
Освен дето сме гении, ние като магнит привличаме де що има гений околовръст. Рони в един момент взе да се съмнява в нашата читавост. Беше мислил по въпроса и бе стигнал до логичния извод, че вината може би трябва да се подели. Тоз бил гений, онзи бил гений, само около нас ли е пълно с гении? – недоумяваше той. Да вземем например Кристиан. С какво сме го заслужили?
Кристиан беше нашият трети по хронология оформител. Първият полудя. Беше прекрасен художник и колега от „Народна култура“ до момента, в който не се свърза с нас..."

Издателство Колибри

Ние, гениите в Хеликон

Ние, гениите в Books.bg