Развитието на българската архитектура от периода
XV - XIX век
Трудът засяга въпроси и на имперската култура, а оттам чрез нейните характеристики от различни периоди и
влиянието върху българските земи. Посочва се, че това се осъществява чрез
българските строители, резбари и зографи, които са главни майстори в балканските и западномалоазийските територии на държавата.
Формулира се наличието на архитектурно-художествени течения в рамките на единна
Българска възрожденска архитектурна школа.
Подробно са очертани
44 строителни, строително-резбарски и строително-резбаро-зографски
български центрове в Мизия, Тракия и Македония, като са
каталогизирани около две хиляди майстори с техни творби.
Доказва се, че т.нар. "
балканска архитектура" всъщност представлява творчеството на майсторите от тези центрове из целия полуостров, а също така и в Западна Мала Азия.
Издателство Арх & Арт
Няма коментари:
Публикуване на коментар