Джек Лондон >> Северна одисея

Да хвърлиш кокал на куче не е милосърдие. Милосърдие е да си разделиш кокала с кучето, когато и ти си гладен колкото него. Джек Лондон

Шейните опряха, където пъртината пресичаше устието на река Стюърт. Едно непрекъснато снежно море, проточило широкия си простор далече към незнайния изток.

Свалиха пристегнатите върху шейните снегоходки.

Аксел Гундерсон се ръкува за сбогом и тръгна напред, огромните му плетени снегоходки хлътваха цели две педи в пухкавата повърхност и утъпкваха снега, за да не затъват кучетата.

Жена му закрачи зад последната шейна и във вещината, с която се справяше с тежките снегоходки, проличаваше дългогодишен опит.

В тишината прозвучаха бодри прощални думи; кучетата заскимтяха; тоя с видровите кожи жегна с бича един непокорен теглач.

След един час керванът заприлича на черен молив, пълзящ по дълга права линия през някакъв огромен лист хартия...

Издателство Захарий Стоянов

Северна одисея в Хеликон

Северна одисея в Books.bg