Що е джуган, каква е ролята на селските язовирчета, кои врабчета гнездят в носталгичните наблюдения на автора и какво е рекъл внукът на художника Кулев еди-кога си...
Юри Лазаров прекарва голяма част от времето си в път. Между София и
морето, между София и
едно селце в Северна България. Мечтата му е да превърне столицата във
виртуален град – хем да знае, че го има, хем да е далече от него и да си общуват чрез
чудесата на съвременните технически достижения. Засега го използва като гардеробна и място за
временно преспиване. Нищо, че е роден в епицентъра на столичния пъп, той
предпочита да гледа пясъка край морето, остров Свети Иван, тревата в селския си двор, старата круша до старата си къща там, боровите гори по хълмовете и други едни такива
прости неща. Там се чувства някак по-добре и може на спокойствие да си играе с думите. Между предишната му книга „
Чичо Весо Облия” и „
Тълковен речник” се случиха и се промениха важни неща. Неизменни останаха само пътят, морето, селският двор, семейството му и приятелите му. Та на тях Юри Лазаров посвещава тези препатени разкази.
Издателство Сиела
Няма коментари:
Публикуване на коментар