А появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички...
В атмосферата на кафенето имаше нещо сиво,
смътно, без да може да се определи точно какво. През една отворена врата се виждаше трапезарията, където сервитьорките, в бретонски носии, нареждаха масите за вечеря.
Погледът на Мегре спря на едно жълто куче, легнало в подножието на касата. Той вдигна очи: видя черна пола, бяла престилка, едно лице, което, без да бъде красиво, беше тъй привлекателно, че през разговора, който продължи, той не престана да го наблюдава.
смътно, без да може да се определи точно какво. През една отворена врата се виждаше трапезарията, където сервитьорките, в бретонски носии, нареждаха масите за вечеря.
Погледът на Мегре спря на едно жълто куче, легнало в подножието на касата. Той вдигна очи: видя черна пола, бяла престилка, едно лице, което, без да бъде красиво, беше тъй привлекателно, че през разговора, който продължи, той не престана да го наблюдава.
Но всеки път, когато извръщаше глава, келнерката впиваше в него своя неспокоен, трескав поглед.
– Ако горкият Мостаган, най-добрият човек на света, но с ужасен страх от жена си, без малко не беше хвърлил топа, бих се заклел, че това е лоша шега…
Говореше Жан Сервиер. Льо Помре извика свойски:
– Ема!…
Келнерката се приближи.
– Моля?… Какво ще пиете?…
По масата имаше празни чаши.
– Тъкмо е време за аперитив! – рече журналистът. – Или, казано иначе, часът за перно… Перно, Ема… Нали, господин комисар?…
Издателство Труд
– Ако горкият Мостаган, най-добрият човек на света, но с ужасен страх от жена си, без малко не беше хвърлил топа, бих се заклел, че това е лоша шега…
Говореше Жан Сервиер. Льо Помре извика свойски:
– Ема!…
Келнерката се приближи.
– Моля?… Какво ще пиете?…
По масата имаше празни чаши.
– Тъкмо е време за аперитив! – рече журналистът. – Или, казано иначе, часът за перно… Перно, Ема… Нали, господин комисар?…
Издателство Труд
Жълтото куче в Хеликон
Жълтото куче в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар