Беше едно бистро, посещавано предимно от шофьори. Няколко мъже и проститутки седяха в един ъгъл. Мъжете играеха карти, а жените пиеха абсент. Те погледнаха бързо новодошлите и отместиха с безразличие погледи. По-възрастната се прозина гласно; другата започна мързеливо да се гримира. В дъното един прислужник с лице на уморен плъх посипа пода с дървени трици и започна да мете. Равик и жената седнаха на една маса, недалеч от входа. Там беше най-удобно, защото можеше да си тръгне по-лесно. Той не свали палтото си и попита:
– Какво ще пиете?
– Не знам. Каквото и да е.
– Два калвадоса – каза Равик на келнера, който беше по жилетка и със запретнати ръкави – и един пакет „Честърфилд“.
– Нямаме – каза келнерът, – имаме само френски.
– Добре, тогава един пакет „Лоран“, зелени.
– Нямаме и зелени, а само сини.
Равик погледна голата ръка на келнера, където имаше татуировка на пристъпваща в облаците гола жена. Проследявайки погледа му, келнерът сви ръката си на юмрук и започна да си движи мускулите. Коремът на жената в облаците се разклати похотливо.
– Добре, донесете сини – каза Равик.
– Може да е останал някой пакет зелени – ухили се келнерът и се отдалечи.
Равик го проследи с поглед.
– С червени пантофи – каза той, – а на ръката – жена, която играе кючек. Трябва да е служил в турската флота.
Жената се облегна на масата. Облегна се така, като че нямаше намерение да вдигне никога ръцете си. Личеше си, че за тях са полагани големи грижи, но това не значеше нищо. Макар и големи, грижите не бяха достатъчни. Равик забеляза, че нокътът на десния среден пръст е счупен. Лакът на места бе изтъркан.
Келнерът донесе чаши и цигари.
– „Лоран“, зелени. Все пак намерих един пакет.
– Не се и съмнявах. Във флотата ли сте бил?
– Не. В цирк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар