Журналистическо изследване за абсурдите на кубинската революция, превърнала се, петдесет години след победата на кастризма, в пародия на самата себе си
... Прехваленото благосъстояние, предизвестено от Раул Кастро, така и не стигна до кубинците. Премахнати бяха само някои „абсурдни“ забрани, както ги определи самият Кастро, с разрешението да се купуват мобилни телефони, компютри (макар и без достъп до интернет) и електродомакински уреди, но само срещу конвертируемо песо. Разреши се и продажбата между частни лица на коли и жилища с известни ограничения. Най-бързият начин човек да се добере до тези блага продължава да е кражбата („уреждането“) и проституцията („ездата“), в това число и детската. В доклада на Държавния департамент на Съединените щати от 2012 г. за трафика на хора в света Куба е сред страните със случаи на деца и възрастни, жертви на сексуална търговия. Държавният секретар Хилари Клинтън призна при представянето на доклада, че „В Куба има детска проституция и по всичко е видно, че законите на страната не предвиждат наказателни санкции за проституиране на деца на възраст между 16 и 18 години“.
Гръмките изявления на Раул Кастро за „намерението му да актуализира действащата миграционна политика“ са само кухи фрази. През декември 2011 г. самият Кастро смрази очакванията, които сам той бе породил, заявявайки пред Националната асамблея на народната власт, че Куба няма да приеме „натиск“ за вземане на мерки по въпросите на миграцията. Това беше студен душ за надеждите на кубинците да упражняват правото си на свободно пътуване...
Издателство Колибри
Няма коментари:
Публикуване на коментар