Мо Йен >> Промяната

„Като смесва фантазия с реализъм, исторически със социални перспективи, Мо Йен създава свят, който в сложността си ни напомня за творбите на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като същевременно използва за опорна точка древната китайска литература и устната традиция.“ Нобелов комитет за литература

... Спомените ми съставляват „мен“ от онези дни – самотно момче, изключено от училище, но притегляно от шумотевицата в училищния двор. Бях се промъкнал през един неохраняем вход със сърце в гърлото и прекосих дългия мрачен коридор, за да се озова в централното каре на училището – заобиколен от сгради двор. Вляво се намираше дървен стълб с прикрепена с тел към него напречна греда, от която висеше ръждива метална камбана. Още по-наляво двама души играеха пинг-понг на проста бетонова маса, носена от тухлени основи, и бяха наблюдавани напрегнато от тълпа, която бе и източникът на врявата. Училището бе в есенна ваканция и макар публиката да се състоеше предимно от учители, присъстваха няколко момчета и хубавки момичета, които съставяха отбора по пинг-понг и бяха гордостта на училището. Готвеха се за националния турнир, част от тържествата по случай националния празник Първи октомври, така че вместо да напуснат училището за ваканцията, те бяха останали, за да тренират. Като деца на комунистически кадри от държавното земеделско стопанство имаха стройни тела и хубава кожа благодарение на доброто хранене. Също така дрехите им бяха в ярки, весели цветове и от пръв поглед си личеше, че са от друго тесто, не като нас, бедните деца. Ние им се възхищавахме, но те напълно ни пренебрегваха...

Издателство Колибри

Промяната в Хеликон

Промяната в Books.bg