Ъруин Шоу >> Хляб по водите

Какви биха могли да бъдат последиците от твърде лесно изпълнените желания...

   Скочът беше първото му питие за тази седмица и той задържа глътката в уста, за да му се наслади по-пълно, когато на вратата се позвъни.
   – Сигурно е Каролайн – рече жена му, – но тя си има ключ...
   Звънецът не спираше – оглушителен, постоянен вой.
   – Боже господи! – възкликна Лесли. – Знае, че не сме глухи.
   Джими хвърли бърз поглед към баща си. Странд забеляза уплашеното изражение на сина си и почувства, че то отразява неговото.
   – Аз ще отворя – каза момчето и бързо излезе от трапезарията.
   Странд остави чашата си и тръгна след него, като се стараеше да не показва безпокойството си. Джими тъкмо отваряше вратата, когато той излезе в коридора. Каролайн се препъна, залитна на прага и едва не падна. Крепеше някакъв мъж, чиято глава беше клюмнала на гърдите. И двамата бяха целите в кръв.

   „Той е точно на твоята възраст“ – чу един глас или сега
така му се струваше. Някакъв познат глас...

   Джими се спусна и се опита да обгърне с ръце и сестра си, и мъжа, когото тя държеше, а Странд се втурна да му помага. Мъжът изохка.
   – На мен нищо ми няма – каза задъхана Каролайн. – Него хванете. Кръвта е от него, не от мен.
   Тя все още държеше ракетата за тенис в свободната си ръка. Пуловерът и джинсите, които беше облякла върху дрехите си за тенис, бяха изцапани. Пусна мъжа, щом баща ѝ го хвана през кръста. Мъжът беше едър и тежък, а на плешивото му теме бе цъфнала ужасна рана, виждаха се драскотини
и по слепоочието и лявата буза. Коженото му яке беше разпорено на десетина места. Той се помъчи да повдигне глава и да се задържи прав.
   – Нищо ми няма – измънка. – Моля ви, не се безпокойте, сър. Само ще поседна малко и... – Той отново се отпусна тежко в ръцете на Странд.
   – Какво става тук? – Странд чу гласа на жена си зад гърба си. – О, божичко!
   – Няма нищо сериозно, уважаема госпожо – смутолеви човекът и се опита да се усмихне. – Наистина нищо...
   – Елинор – извика Лесли, – иди да се обадиш на доктор Принс и му кажи, че трябва веднага да дойде.
   – Няма нужда, моля ви – обади се мъжът вече с по-ясен глас. С усилие успя да се изправи. – Моят лекар скоро ще се погрижи за мен. Не искам да безпокоя...
– Заведете го във всекидневната и го сложете да легне на кушетката – отсече тя. – Елинор, не стой така. Ти как си, Каролайн?
   – Няма нищо страшно, майко – отвърна момичето. – Само съм се изцапала. Пусни ме, Джими. Нямам нужда от носилка. – В гласа ѝ прозвуча някаква нова остра и сърдита нотка, която Странд никога досега не беше чувал...

Издателство Ера

Хляб по водите в Хеликон

Хляб по водите в Books.bg