Кун Петерс >> Голям европейски роман

Говорим много, но не казваме нищо съществено за нашата идентичност, за най-общото, за спойката на нашия европейски народ – ако такъв изобщо съществува...

   Искам да напиша една книга като „Great American Novel“, дегизирана като „Голям европейски роман“. Проверих в „Гугъл“, такъв още няма. Голям и епичен, той трябва да обобщава историята на европейското чо­вечество, само че от мъничката перспектива на хората, които работят или живеят в Брюксел.
   Иска ми се да напиша този роман като периодична система на елементите. Както го е направил италианецът Примо Леви: всяка глава – химически елемент. Да, всяка глава от моя роман трябва да се отнася за една столица, сякаш всеки град е химически елемент в една хитроум­на брюкселска периодична система. С персонажи, които търсят изпепеляващата любов, многообещаващи и не­търпеливи. Или пък обратното, подтиквани от собстве­ното си минало и поради това мъдри и тъжни.
   Бих желал да опиша красотата на администрацията, еротиката на деловия живот в Брюксел. Заедно с вас и по европейски начин. Как по конгресни центрове, летища и хотели ние, чужди един другиму, търсим начина как да се открием взаимно. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как внимателно се опипваме с пълни шепи език. Как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и никога повече няма да видим. Португалецът Песоа говореше за мравки, които „комуникират помежду си със съвсем мъничките си ан­тени, които функционират хиляди пъти по-добре от на­шия комплексен език, комуто липсва каквото и да било разбиране“.
   Всеки познава библейските чудеса, разказа за насе­комото на немския чех Кафка и „Метаморфозите“ на Овидий, в които богове или древни герои се превръщат в дървета и извори. Този род разкази се отнасят за промен­ливостта на нещата, за пренареждането на физическите атоми, които вечно блуждаят. Или както е в традиция­та на Талмуда: непрекъснато трябва да интерпретираме текстовете, все да ги преправяме и повторно тълкуваме, докато вече не знаем какво е пишело в първия текст. Или пък като в разказа за онзи кораб…
Затова: всяка прилика с хора или градове е случайна. Даже годините тук-там са размествани без затруднение. Защото някой трябва – отсега – да подготви стаите за бъдещето, да изпъне чаршафите по леглата и да сгъне чисти дрехи за пътниците. Тази вечер вече пристигнаха първите и най-хитрите, най-пъргавите вече уверено кра­чат по улиците ни. Кун Петерс

Издателство Колибри

Голям европейски роман в Хеликон

Голям европейски роман в Books.bg