Валери Петров >> Пет приказки

Бяла приказка, Копче за сън, Меко казано, В лунната стая и Пук

   Високо в бялата планина имало малка метеорологическа станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение. И това, което си бил намислил, започвало така:

   Над капчука в игли,
   сред парцали мъгли,
   по заспали ели
   сняг вали, сняг вали.
   Тук през целия ден
   няма никой освен
   един малък елен,
   просещ хлебец от мен...

   Но като стигнал до това място, едно малко еленче почукало с рогца по стъклото:
   – Това за ме-е-е-не ли е?
   Метеорологът вдигнал очи от машинката.
   – За те-е-е-бе! – казал той и продължил да пише.
   – Ама аз не ти прося хлебец! – казало еленчето малко обидено.
   – Зная! – казал метеорологът. – Само че не ми пречи, защото не мога да си я донамисля.
   – Какво да донамислиш? – попитало еленчето.
   – Е как какво? Приказката!
   Като чуло „приказка“, еленчето подскокнало от радост:
   – Ама и аз искам да играя в нея!
   – Че ти вече играеш.
   – Ама и ти тогава!
   Метеорологът се усмихнал.
   – Не, аз съм голям – казал той. И прибавил: – И тъжен.
   – Нищо! – настояло еленчето. – Ще играеш голям и тъжен! А пък ние ще те развеселим!
   – Малко се съмнявам – казал метеорологът. Но все пак прибавил: – Добре. Бързай надолу, че приказката почва!
   – Как почва? – попитало еленчето.
   – Ами така. Не виждаш ли? Не чуваш ли?
   Еленчето се огледало: снегът бил спрял! Ослушало се: отдолу, иззад елхите, долитали детски гласове!
   – Децата от училището са дошли на ски – казал метеорологът. – Бягай на полянката! Много интересно ще бъде!...

Издателство Пан

Пет приказки в Хеликон

Пет приказки в Books.bg