Симеон Радев ни връща в годините на нашата отечествена Балканска война и в трагичното време при подписването на Букурещкия мир и Първата катастрофа...
„... когато на 17-и сутринта тръгнахме за заседанието, на което, както бяхме предизвестени още вечерта, трябваше Майореску да обяви със съгласието на нашите врагове сключването на примирие, достигна ни на вратата на хотела един от секретарите, който, махайки една току-що дешифрирана телеграма, ни каза радостно :
„Добри известия от фронта.“ Но Фичев грабна от ръката му тая телеграма, тури я джоба си, без да я прочете, и каза: „Не може да има добри известия от една армия, командвана от Савова и Радкото.“ Той прибави даже към името на армията едно прилагателно тъй грозно, че не желая да го кажа тук. Тая сцена е запечатана в моя спомен и неведнъж съм я разказвал като пример на помрачението, до което лошите чувства могат да докарат един човек...“
Няма коментари:
Публикуване на коментар