Беше опасно красива. Двайсетгодишна, с овално лице, млечнобяла кожа, стройна и гъвкава. С гъста руса коса, големи сини очи, блестящи зеници, плътни червени устни. Забавляваше се в компанията на Мирослав – брадат, оплешивяващ собственик на магазин на „Витошка“, който по цял ден киснеше из кафенетата и сваляше – но не знам да беше свалил – разни мацки плюс едно момче.
Бях в добро настроение, имах свободно време. Мадамата ме зяпаше с ония ми ти сини, присмехулни очи... в тоя момент и Мирослав ме видя, поздрави – хем небрежно, хем подигравателно – с едно „Как си?“ Аз, кото се посмутих в първия миг, с най-безгрижния глас на света отвърнах, че съм супер, макар че „малко ме е навалял дъждът.
Беше лято, юли, неделя. Само преди малко над София се беше излял истински потоп, летен потоп, небето беше черно от облаци, водата се лееше в локви, водосточни тръби, канали, канавки, улици, тротоари, по колите, за миг дори се беше появила градушка, само миг, после всички облаци се бяха разкарали, сега небето беше вече синьо, с остатъци от облаци по него, всичко беше все още мокро, отвсякъде се вдигаше пара, а и на терасата на „Билковата“ нямаше никого освен тия типове с хубавицата, както и по „Шишман“ впрочем, както е обикновено след проливен дъжд, поне в първите десет-петнайсет минути, после всичко си идва на мястото, оживлението и прочие...
Мирослав – трябва да му се признае заслугата във въвличането ми, макар и неволно, в тази история, ме покани да съм седнел „при тях“, аз – като се посмутих в първия момент, бързо се окопитих, рекох „добре“ и се покатерих на едно от високите дървени столчета в заведението. На милиметри от ухаещото на вода, сапун и цветя тяло на девойката, между която и мен бяха прехвърчали искри...
Хартиено издание и е-книга
Издателство Ера
Воайорът и квартирантката в Хеликон
Воайорът и квартирантката в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар