Сега след жестока борба, тронът беше на дъщерята на Дракула. Тя управляваше техния свят, тя го делеше от този на смъртните. Спечелила бе кървав трон с кървави битки и кървави сълзи. Тя със железния си юмрук и горд поглед беше най-силната сред доста безсмъртни. Защото беше прокълната и най-вече – беше му дъщеря. Кръвта вода не става, но и водата не ставаше силна кръв...
Защо целувките ѝ още изгаряха устните му? Защо ароматът ѝ още витаеше около него? Защо мислите му не искаха да я изгонят в някое далечно кътче на паметта му. Омагьосан ли е? Да, трябваше да е омагьосан. Но дали това не беше магията на любовта? Той се бе пречистил от тъмни сили в потока до Двореца на самодивите и въпреки това, пак виждаше лицето ѝ. Но нали тя беше най-силната от всички тях. Родната дъщеря на граф Дракула...
Наследницата в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар