четвъртък, 21 май 2015 г.

Димитър Воев >> Поздрави от мен боговете

. . . . . . .

...
И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!
Винаги!
Завинаги с празни кореми,
чуваш ли ни, Създателю?

Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.

Издателство Литавра



Няма коментари:

Публикуване на коментар