>> Колко ягоди растат по морето

Стари баби баят, кучетата лаят...

Детски броилки, приспивни песнички с неочакван край, истории за лавандула синя и зелена тревица, за кучето на име Киви, за кофата и метлата, за „парчета, въжета и опашки на куци кутрета“, за агънцето на Мери и булката на бача-барабача, коминочистача.

Детски римушки от забавачката на езика, на голямата литература. Има ли ги и в българския – има ги, разбира се, ако разровим в детството си, ще си ги спомним...
Същия стремеж към свобода и отказ от подценяване на аудиторията струи и от 250-те страници с цветни илюстрации. Те изглеждат непринудено, сякаш художникът се опитва да „забрави“ онова, което знае, и да играе с молива, химикала и цвета наравно с децата, следвайки спонтанността на собствената си читателска реакция, вслушвайки се в стихчетата и приемайки тяхната покана за игра, предизвиквайки искрен откривателски смях у децата, пък и у възрастните...

Преводач Александър Шурбанов

Художник Ясен Григоров

Издателство Точица (2015)