вторник, 28 юли 2015 г.

Антъни Бурдейн >> A Cook's Tour. Приключенията на готвача

Гонзо гастрономия... NYT

   Скъпа Нанси,

   Никога не съм бил толкова далече от теб досега – заврян съм в единствения хотел в Пайлин, мизерен обор колкото за един кон в северозападна Камбоджа – родината на онези крайно несимпатични разбойници червените кхмери. Представи си стаята ми – единично легло, кошмар за гърба, счупен телевизор с картина на снежинки, който предава само тайландски кикбокс, под от фаянсови плочки, продължаващи до половината на стената, с канал по средата – сякаш за да бъде стаята набързо измивана с маркуч. Една крушка на тавана, паянтово нощно шкафче и пластмасов гребен, наследство от хотела, с нечии чужди косми в него. Въпреки че мирише на препарат за почистване, по стените има подозрителни и смущаващи петна. На едната, малко под тавана, се мъдрят подобия на кървави отпечатъци от стъпки и нещо като... как му казваха – артериално кръвотечение? Как са се озовали толкова нависоко мога само да гадая. Лекетата по отсрещната стена са не по-малко зловещи – гъста субстанция, навяваща предположения за повръщано. След като видях банята, няма как да виня извършителя.
   В този град няма усмивки, само остри, нескрито враждебни погледи. Предпочитаното облекло е оръфани остатъци от военни униформи. Във фоайето има кабина за караоке точно до плакат с автомат АК-47, зачертан косо с червена линия (в смисъл „Без оръжия във фоайето“). „Караоке“ най-вероятно ще рече, че жените с размери на бизони, дето се мотаят около рецепцията с децата си, са налични за сексуални развлечения. Най-привлекателната от всичките досущ прилича на онзи японски бейзболист Хидеки Ирабу. (Този го продадохме на Торонто, нали? Или беше на Монреал?) Моят местен преводач, почти не е отварял уста, откакто влязохме в територията на червените кхмери, изтърси, че при отсядането си тук по време на последния преврат получил ужасен кожен обрив. Заяви ми, че възнамерява да спи прав. Сега намери да ми го каже...
   Би ли ми записала час за лекар, като се върна? За всеки случай нека да е за пълен преглед. Джапах във вода – и я пих, – а беше от най-гадните, за които предупреждават в туристическите справочници. Няма какво да ти разправям за храната, която ядох... Да речем, че поднасянето ѝ предизвикваше съмнения, най-меко казано. Заразата с чернодробен метил дали е лечима? Май не ме ваксинираха срещу това. Липсваш ми. Липсва ми котката. Липсва ми моето си легло, „Семейство Симпсън“ в 7:00 и в 11:00. Умирам за една студена бира. За пица. За малко кълцан черен дроб от „Барни Грийнграс“. За тоалетна, която не действа по съвместителство и като душ. Ще ти се обадя, когато се върна в Пном Пен или в Батамбанг.
   С обич
   Тони

Издателство Smart Books (2015)

Няма коментари:

Публикуване на коментар