Константин Илиев >> Великденско вино и Франкенщайн

Пиесата и нейният живот...

   Защо смятам за нужно излизането на тази книжка? Ако не за друго, то за да бъдат избегнати някои недоразумения. „Великденско вино“, така или иначе, продължава да привлича вниманието на българските театрали.
   Темата на тази пиеса обаче не е предателството само по себе си. Когато я писах, за пореден път ме занимаваха два вида човешко поведение в крайни, изискващи решение ситуации.
   За добро, или може би за зло, съобщението за край на идеологиите се оказа точно толкова преждевременно, колкото и съобщението за край на историята. В действие сега е идеята за така наречения рационален егоизъм. Според това, имащо своите безспорни основания мислене, човекът не е жертвен агнец. Той е в правото си да съществува заради самия себе си. Да не се пренася в жертва на другите, нито да иска подобна жертва от тях. Как обаче според такъв един нравствен канон следва да се отнасяме към думите на Васил Левски „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му.“?
   Труден въпрос. Той всъщност не е нов. Двадесет века една голяма част от човечеството живее под знака на Христовата саможертва. Христос обаче, поне според наложилото се в древността тълкувание на учението му, не е човек, като другите човеци, а нещо друго. Бог. Бого- човек.
   От друга страна с идеята за саможертва са вършени какви ли не злоупотреби. Думата е в словесния арсенал и на тоталитарните демагози, в чиито практически действия влизат масовите разстрели, газовите камери и камикадзетата. Драмата е литературният жанр на трудните въпроси. Поне в този ѝ вид, в който са я определили мислителите, разсъждаващи преди всичко за измеренията на трагичното.
   Когато в хода на репетициите Леон Даниел градеше мотивацията за отношението на поп Кръстьо към Васил Левски, той помагаше на изпълнителя на ролята на свещеника с такива напътствени думи: „Не може жив светец да ходи по земята“. Случаят с поп Кръстьо Никифоров е материал за едиn предназначен за сцената текст. В него литературният образ не е портрет на историческата фигура. Около гибелта на Васил Левски съществуват неизяснени неща. В течение на няколко десетилетия се наложи и аз да кажа мнението си за някои от тях. И все пак, литературата е едно, историческата наука – друго. Текстовете, събрани в тази малка книга, са като субстанции с различна клетъчна структура. Именно за да бъдат разграничени един от друг, сметнах за необходимо да ги затворя между кориците ѝ. Предисловие

Издателство Жанет 45

Великденско вино и Франкенщайн в Pimodo

Николай Генчев >> Васил Левски

„... ако изпечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си“ Васил Левски

Левски е можел да изпълни своята апостолска мисия
само ако успее поновому и в съответствие с историческата обстановка да пресистематизира идейните и политическите доктрини на освободителното движение. И той се нагърбва чрез мисли и дела, опълчвайки се срещу старите авторитети и установените канони, да извърши тази гигантска работа.
Преди всичко Левски утвърждава идеята, че българското освобождение може да бъде постигнато само чрез самостоятелна и победоносна революция. По този начин той се противопоставя на съществуващите концепции за решаването на
българския въпрос...

Издателство Изток-Запад

Васил Левски в Хеликон

Васил Левски в Books.bg

Яна Язова >> Левски

Яна Язова не описва патетичният героизъм, не строи кули с мечтания и бунтовна романтика, с които други автори описват Левски, насилващи се да го покажат като обикновен човек или като почти ненормален свръх-герой

- Дяконе - обади се пръв още в тъмни зори Христо. - Буден ли си?
- Да, младежо. Аз съм навикнал да се събуждам преди зазоряване.
- Приказва ли ти се да поговорим?
- Кажи!
- Моят баща е най-добрият учител в цяло Българско. Може да си чувал...
- Не само съм чувал, ами съм го и виждал. Той беше няколко години гордостта на Карловското училище. Аз съм от Карлово.
- Хе, че ни сме, кажи-речи, роднина!
- Такива сме.
- А защо не ми каза още снощи това?
- Какво значение има дали аз съм от Карлово, или не, младежо? Ние сме по-близки от роднини. Ние сме братя, защото и двамата сме българи. Ако аз бях от Карлово, а ти от Видин, щяхме ли да бъдем по-малко близки помежду си?
- Така е - съгласи се младежът. - Но аз от тебе по този въпрос зная много повече, брайно, и в тези мисли съм отишъл много по-далеко. Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или негърски, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм космополит!
- Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българската братска любов!
- Ти пак за "една цел" и "един идеал" говориш!...
- Освобождението! - каза Дякона.
- Ти си щастлив, защото мислиш и говориш само за това.
- И ти трябва да поставиш пред себе си само този идеал.
- Аз, братко, винаги съм го имал пред очи, но моят баща искаше друго. "Ти трябва да станеш учен човек - повтаряше той, - а не хъш!..."
- Ти можеш да станеш учен човек и пак да бъдеш бунтовник! - отвърна Дякона - Чул съм от евреи, че много почитат един техен бунтовник, който бил учен мъж. Наричали го Акиба. Тъй и ти, младежо, можеш да станеш учен мъж и после сам да учиш хората как да добият свободата си, както ги учел Акиба. Народът повече вярва на учен бунтовник, отколкото на прост мъж.
Ето аз имам един план за освобождението на народа ни. Колко много трябва да зная и да уча заради него!... Още в Белград, додето лежах болен, повиках с писмо Панайот войвода, за да му съобщя решението, което съм взел, да вляза в България и да започна работа с целия български народ според плана, който съм си предначертал.
Казах му, че "Каквото съм рекъл да направя, ще го направя, ако рече Бог. Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!".
- Какъв е твоят план? Кажи!
- Да тръгна от град на град и от село на село из цяла българска земя, да приказвам на народа за освобождение, да го организирам и да го подготвя за бунт.
- Хееей... куц, куц от село на село, дрънкай и си трий на вятър зъбите! Че кога по твоя план ще видим освобождение?
- По моя план подир десетина години, а по вашия път никога! Народът е съвсем неподготвен за бунт. Не може да подкрепи нашите чети. Когато нахлуят в Балкана, те внушават на населението само страх и трепет. Поради това вие видяхте как само за десетина дни биде разбита една добре обучена и организирана малка войска, като тази на Караджата и Хаджи Димитър...

Издателство Изток-Запад

Левски в Хеликов

Левски в Books.bg