Показват се публикациите с етикет Великобритания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Великобритания. Показване на всички публикации

събота, 7 февруари 2015 г.

Мишел Дюшен >> История на Шотландия

Дълъг, противоречив и изпълнен с бурни събития път – от древността до днес

Дълголетното минало на Шотландия и на шотландците и тяхната характерна култура заслужават самостоятелно изследване, тъй като не са просто част от развитието на Англия. Макар и днес да не разполага със собствена държава, шотландската нация е една от най-древните в Европа, съхранила специфичния си облик.
Езикът, общественото устройство, кралските династии, особеностите на местното протестантство я открояват и разграничават рязко от южните ѝ съседи, британците.
Дори и когато е налагала своята воля и насилствено е присъединявала региона, властта в Лондон неизменно е трябвало да се съобразява с мощното чувство за национална принадлежност на шотландците.
Докато най-сетне, в зората на XXI век, те добиват автономност.

Издателство Рива


четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Джон Маккормак >> История на Ирландия

Личностите и събитията...

Ирландия – доскоро най-младата независима държава в Европа – има хилядолетна история, изпълнена с борби, интриги и предателства.
От митичните първи заселници на острова – фирболгите и Тдаха де Данан, през зараждането на келтска аристокрация и британското владичество, до борбата за независимост и приемането в Европейския съюз Ирландия извървява дълъг път през размирици и неволи, за да се превърне в една от най-динамичните европейски страни.
Ще научим как островът е бил заселен от келтите, как с коварната си политика Англия постепенно подчинява местните князе, как искрата на свободолюбието не престава да тлее въпреки чуждото владичество и как в крайна сметка, след терор и кръвопролития, усилията на будни личности като Хенри Гратан, Робърт Емет, Даниел О'Конъл, Чарлз Парнел, Джеймс Коноли, Джон Кастело и Еймън де Валера се увенчават успех.
Ирландия – от древните келти, до Ирландска републиканска армия и Шин фейн.

Издателство Жар


четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Камелия Николова >> Британската драма 1945-1989

Основни периоди, идеи, тенденции, имена и заглавия в театъра на Острова

Първо изследване у нас на британската драматургия от втората половина на ХХ век.

Проф. д. и. н. Камелия Николова:
От 1992 г. е асистент, доцент (1999) и професор (2006) по История на европейския театър и по Теория на режисурата в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, като от 2000 г. е и ръководител на катедра „Театрознание“. Преподавателската ѝ дейност е съчетана с научно-изследователска работа в сектор „Театър“ на Института за изкуствознание към БАН, където от 1994 г. е научен сътрудник, старши научен сътрудник ІІ ст. (2001) и старши научен сътрудник І ст. (2006). Гост-лектор е в Нов български университет и НХА „Николай Павлович“.

Има множество участия в международни конференции, научни форуми, фестивали и театрални проекти.Член е на Сдружението на театроведите към САБ, Международната организация на театралните критици, Комисията по публикациите на OISTAT и на Международната организация за европейска драма WRITERNET.

Професор Камелия Николова получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Критически текст“ за монографията си.

Издателство Институт за изкуствознание, БАН



петък, 26 април 2013 г.

Маргарет Тачър >> Живот и политика

Книга за личния живот на лейди Тачър, за политическата й съдба, за нейните задълбочени анализи на световните процеси...

“Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие. Няма значение къде – дали в Съединените щати, където “ние, народът”, е признатият суверен, или във Великобритания, където “ние” е монархия – задължението на политика, а още повече на държавника е да служи. Отначало до край...”

Книгата е специално издание в памет на Маргарет Тачър. В един том е събрано най-интересното от нейните мемоари – “Пътят към върха”, “Годините на Даунинг Стрийт” и “Изкуството на държавника”.

Издателство Слънце



вторник, 9 април 2013 г.

Марио Варгас Льоса >> Мечтата на келта

Легендарният деец на ирландското националноосвободително движение сър Роджър Кейсмънт – една наистина героична и горестна съдба...

Когато вратата се отвори, наред с лъча светлина и полъха въздух, в килията нахлу и уличната глъчка, която каменните стени приглушаваха, и Роджър се събуди стреснат. Все още сънен, примигвайки и опитвайки да се успокои, той зърна силуета на надзирателя, подпрян на касата на вратата. Навъсените му очи на отпуснатото лице с руси мустаци го изучаваха с познатата враждебност, която никога не криеше. Ето кой ще съжалява, ако английското правителство одобри молбата му за помилване.
– Посещение – изсумтя надзирателят, без да отмества поглед от него.
Роджър се изправи, разтривайки изтръпналите си ръце. Колко време беше спал? Едно от мъченията в затвора Пентънвил бе, че човек губеше представа за времето. В затвора Брикстън и в лондонския Тауър чуваше часовниците, които биеха на всеки половин и кръгъл час, но тук плътните стени не пропускаха към вътрешността на сградата камбанния звън от църквите на „Каледониън Роуд“ или глъчката от пазара в Айлингтън, а пазачите спазваха стриктно заповедта да не разговарят с него. Тъмничарят му сложи белезниците и му направи знак да върви напред. Да не би адвокатът му да носеше добри вести? Или кабинетът да е заседавал и да е взел решение? Може би погледът на надзирателя, излъчващ повече от всякога омразата, която будеше у него, се дължеше на това, че бяха смекчили присъдата му. Той пое по дългия коридор от червени тухли, потъмнели от нечистотия, покрай металните врати на килиите и олющените стени, на които през всеки двайсет или двайсет и пет крачки имаше висок прозорец с решетки, откъдето успяваше да мерне късче сивкаво небе. Защо му беше толкова студено? Беше юли, разгарът на лятото, и нямаше причина за този мраз, от който беше настръхнал.
Когато влезе в тясната стаичка за свиждане, помръкна. Там го чакаше не личният му адвокат, сър Джордж Гавин Дъфи, а един от неговите помощници, начумерен рус младеж с изпъкнали скули, издокаран като денди, който по време на четиридневния процес разнасяше документи между адвокатите на защитата. Защо, вместо да дойде лично, сър Гавин Дъфи пращаше един от своите помощници?
Младежът го посрещна с хладен поглед. В очите му се четеше гняв и погнуса. Какво му ставаше на този идиот? „Гледа ме като някаква гадина“, помисли си Роджър.
– Някакви новини?
Младежът поклати отрицателно глава. Пое си дъх, преди да заговори.
– Относно искането за амнистия – още не – обяви той сухо, правейки гримаса, от която видът му стана още по-кисел. – Трябва да изчакате заседанието на Министерския съвет.
Роджър се смущаваше от присъствието на надзирателя и другия пазач в малкото помещение. Макар да стояха безмълвно и неподвижно, той знаеше, че следят зорко всичко, което си казваха. Тази мисъл стягаше гърдите и затрудняваше дишането му.
– Но предвид последните събития – добави русият младеж, примигвайки за първи път и кривейки превзето уста, – сега всичко стана много по-трудно...

Издателство Колибри