Показват се публикациите с етикет Вера Мутафчиева. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вера Мутафчиева. Показване на всички публикации

събота, 28 март 2015 г.

Вера Мутафчиева >> Семейна сага. Разгадавайки баща си. Бомбите

Две родословия – една история на предци и потомци

   Сега си давам сметка колко примирени, без капка злоба спрямо своето тежко битие са били тогавашните стари хора. Което означава – мъдри. А понеже животът не им предлага никакви гратис хубавини, умеели да си ги измислят сами. Ето, прабаба си изнамерила като наслада движението – неприсъщо за онези женици...

   Всичките ми близки, които отбягваха да говорят за прабаба, отдавна са при нея. Дали би им се харесало, ако забравехме имената им...

***

   Чак сега се досещам защо толкова рядко сме се виждали с баща си: трябвало е да избира между тютюна и нас, предпочитал е тютюна. А що ли е изтърпявал по време на двучасовите си лекции? Иначе из улицата пушеше без да спре.

***

   Прочее, реших да бъда силна. И храбра. Допусках, че трудности ще срещна, но навярно ще им свикна. През месеца, когато България най-после откровено оплакваше хиляди избити из подземия и по синори, десетки хиляди изтезавани, овдовели, осиротели в дълголетната и негласна гражданска война, някакви там трудности ми се чинеха дребна работа.

Издателство Жанет 45


вторник, 3 март 2015 г.

Вера Мутафчиева >> Случаят Джем

Човекът, изправен пред Историята

   „Не само голям е светът – ще пея аз, – светът е и враждебен. Скрийте се от него в една родина, в един град, в един дом; оградете си един малък къс от големия свят, за да го усвоите и сгреете; намерете си един еснаф, един спахийски алай, едно дело; родете свои деца. Задръжте се за нещо всред безбрежния поток на времето, всред безбрежието на всемира. Изберете една истина за своя.“ 
   Нещо такова бих изпял аз на хората, ако намеря думи. Тогава може би ще престане да ме преследва и Джем в неговата съвършена самота. Малко несправедливо звучи отбелязах, че съм заплатил тая песен аз с тринайсет години. Нея заплати всъщност Джем. С целия си живот.
   За нас животът дотолкова се е превърнал в непрекъснати тържества, дотолкова или някого приемаме, или някого посещаваме, че не бих се зачудил, ако някоя заран ми съобщят:
   „Саади, днес ще бъдете представен на Господа Бога!“...

Издателство Жанет 45


петък, 28 март 2014 г.

Вера Мутафчиева >> Последните Шишмановци

За краха на идеи, мечти и упования, и за безсилието на страстите...

   Когато видиш, някого, напълно безстрастен в своя бит, успехи или неуспехи, когато забележиш, че той е сякаш извън отчаянието, недосегаем за разочарованията и житейските удари, преди да заключиш,че бил дърво („пън“ дори казват по-раздразнителните), а не човек, спомни си едно – така изглеждат хората, заети с някакъв много голям, много болезнен вътрешен въпрос. Той е за тях основа на съществуването им – той им се чини по-жив от зримата подвижна действителност. Такива хора, с право ти се виждат отсъстващи. Намираш, че се отнасят към враговете си с неочаквано великодушие, към благата или загубите – с неестествено равнодушие, а към децата си бездушие. На всичкото иде от туй, че живеят в друг свят...

Издателство Анубис



четвъртък, 28 март 2013 г.

Вера Мутафчиева >> Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна...

Не са малко творбите и децата, за които майка им би рекла през плач: „Да не бях го раждала – по-добре!“ Не са рядко творби и деца, тъй съвършени, че баща им не вярва на очите си: „Аз ли сътворих това!“ А има и престъпление особено тежко – отцеубийството. Една автобиография може да измести своя творец в хорското съзнание, да заличи непоправимо истината за него. Поп Стойко от „Житие и страдания“ е изместил Софрония Врачански. Но докато живите деца на свой ред стават родители, творбите на духа са бездетни и безсмъртни. Изключено е да затрием героя от „Житие и страдания“, за да възкръсне неговият създател. Това, което можем да пожелаем, е дано Софроний, превърнат на свой ред в герой на нечия творба, си спечели същото безсмъртие, с каквото е сподобил поп Стойка от „Житие и страдания“. Дано поне донякъде и някак те заживеят редом. Вера Мутафчиева

Издателство Жанет 45