Дино Будзати >> Чутовното нашествие на мечките в Сицилия

Разни забавни и интересни работи – чудесно място за подскачане, размисъл или дрямка след усилна забава...

А мечките безгрижно под тези върхове
похапвали и трюфели, и горски плодове,
и лапад даже лапали, и лишеи, и гъби...
И дъвчели, и дъвчели, дордето имат зъби...

Какво се случва, ако събереш в една история машинариите на медун Франджипане, храбрия мецан Бабанко, един странен магьосник, наречен Де Амброзис, прибавиш търсенето на изчезнал принц и детектив с име Жасмин (разбира се – мечок), легендарния Котурунгел и-иии... (да беше само това)?

Илюстрации Дино Будзати

Преводачи Нева Мичева и Виктор Самуилов

Художник Кирил Златков

Издателство Точица

Чутовното нашествие на мечките в Сицилия в Pimodo

Дино Будзати >> Коломбър

... и аз като Волтер мисля – казва веднъж Будзати, – че всеки литературен жанр е приемлив, с изключение на жанра на скуката

Освен надпреварата с коломбър, от тази книга ще прочетете за връзките между кучетата и любовта, костюмите и бедствията, светците и балоните, Айфеловата и Вавилонската кула, архитектурата и Лукавия, манхатънското Парк авеню и вярата.

И още: алтернативни версии за началото на света и за края на Студената война, напрегнато нощно преследване из лунапарк, упражнение по реторика пред злонамерени слушатели, портрет на светец и репортаж от ада...

Четиресет и три разказа плюс една новела за изключителното и невъобразимото.

Преводач Нева Мичева

Издателство Жанет 45

Коломбър в Pimodo

Дино Будзати >> Шейсет разказа

Има имена, които бъдещите поколения не биха си простили да оставят на забравата. Едно от тях е това на Дино Будзати, съвременния класик. Хорхе Луис Борхес

   ... Напред, напред! Друмници, срещнати из равнините, разправяха, че границите не били далеч. Аз подканях хората си да не се отпускат, заглушавах обезсърчените думи, преди да се отронят от устните им. Бяха изтекли четири години от заминаването ни – какво дълго и усилно начинание! Столицата, моят дом, баща ми станаха странно недостижими за мен, почти не вярвах в съществуването им. Сега цели двайсет месеца тишина и самота деляха всеки две появи на вестоносец. Носеха ми чудати писма, пожълтели от времето, в които откривах забравени имена, несвойствени за мен изрази, чувства, които не проумявах. На заранта, след една-единствена нощ почивка, докато отново се стягахме за път, пратеникът пришпорваше коня си в обратната посока, за да достави в града послания, които бях приготвил отдавна.
   Минаха осем години и половина. Днес на здрачаване вечерях сам в палатката си, когато влезе Грегорио – все още намираше сили да се усмихва, макар и мъртво уморен. От близо седем години не го бях виждал. За този невъобразимо дълъг период единствената му работа е била да препуска, нищо друго, през ливади, гори и пустоши и кой знае колко коня е сменил, за да ми връчи този пакет с писма, които още нямам желание да отворя. Той отиде да си легне – ще замине към дома още утре, призори...

Издателство Колибри

Шейсет разказа в Хеликон

Шейсет разказа в Books.bg