Цветан Марангозов >> Градината на епилога

Малкото беше малко повече, защото не очакваше от себе си нищо

... Ах този рай
измислен роден край
безсмислен
Раздялата ще бъде тука
в градината
на пейката
ей така
ще се спука картината
с гръм и с трясък
и good bye
кучи лай
нечий крясък
и вечен сън
без кошмари
без въпроси „съм или не съм“
без чужди другари
без доброжелатели белокоси
Ах, този рай безподобен
ще бъде тъй удобен
(с телескоп и пет икони)
за поредния безродник
и сводник на оксиморони
(Раят е отсъствието след края на присъствието)

Издателство Издателско ателие Аб

Градината на епилога в Pimodo

Цветан Марангозов >> Избрано

Марангозов копае на едно място, но и много надълбоко. Той диалогизира с европейските представи. Неговото ницшеанството е едно усъмняване в непрекъснатото говорене. Йордан Ефтимов

Мен ме интересува това, което искам да забравя. Това именно свойство може да стане литература. Пиша, като отключам катинарите и като пусна дяволите и ако те не ме уплашат, ги записвам. Не обичам да интерпретирам това, което пиша. Аз не се чувствам поет, поети са тези от съюзите. Навремето такива като мен ги зачертаваха. Аз съм автор, който пише рядко. Многото писане на поезия размива самата поезия. В България се чувствам екзотично. Откакто съм тук, пак се появяват качества и навици, които на Запад ги оттренирах. Възродиха се отново дяволите. През 1991 г. попадах във всеки капан. Там на Запад не се налага да се лъже, шмекерува. Цветан Марангозов

Издателство Издателско ателие Аб

Избрано в Хеликон

Избрано в Books.bg

Цветан Марангозов >> Безразличният

Но нали саморазправата ражда сама вдъхновението си? Така мазохизмът става мярка за достоверност...

Как да пишем за нещо, което искаме да забравим? Късно научаваме, че само онова, което крием от себе си, заслужава да бъде разказано. (Всичко друго е занаят.) Дяволчето чака с нарастващо нетърпение да пробием съединителната тъкан на белезите, да разровим капсулираните картини на страха, на позорното ни безсилие, на циничните ни оправдания. Но срамът не намира думи. Ще ни се да затънем в гузната утайка, но без да се изцапаме, без да вдишваме отново вонята на светлото ни минало, без да изчоплим детайлите на всекидневното самопредателство. Това боли, трови луксозната ни безпаметност...

Издателско ателие Аб

Безразличният в Хеликон

Безразличният в Books.bg