Джон Лукач >> Кратка история на двайсети век

Векът на демократичното разрастване, но и на национализма и популизма

   Нашето историческо знание, подобно на почти всяко човешко знание, е персонално и пристрастно. Няма как да овладеем изцяло истината, но въпреки това трябва да я търсим. А има твърде много половинчати истини за историята на ХХ век, които си струва да бъдат обсъждани и допълвани.
   Основното, често пъти наричано „научно” схващане за историята е, че тя, особено в демократичната епоха, е резултат от важни материални и икономически фактори, които определят действията и мисленето на хората. Но за мен това е по-малко от половината истина. През 1933 г. Хитлер идва на власт в Германия не просто поради икономическата криза, а поради политическите настроения на повечето германци по онова време. Не състоянието на икономиката възпира британското правителство да се противопостави по-остро на Хитлер през 30-те години. Не ниското качество на въоръжението довежда до краха на Франция през 1940 г. Дж. Л.

Издателство Обсидиан

>> Създатели на историята

В епохата на завоевателите 4 в. пр. Хр. – 5 в. сл. Хр.

Великите личности решават задачите, поставени пред обществото, те разкриват новите обществени потребности и поемат върху себе си отговорността за удовлетворяването им. В това е силата и значението им, при това колосални.

В изданието са включени разкази за живота и делата на: Александър Велики, Птолемей I Сотер, Чандрагупта Маурия, Ашока, Ханибал, Цин Шихуан-ди, У-ди, Сула, Митридат, Спартак, Цезар, Клеопатра, Август, Клавдий, Нерон, Траян, Адриан, Марк Аврелий, Диоклециан, Константин, Юстиниан, Аларих, Атила.

Издателство Мария Арабаджиева

Създатели на историята. В епохата на завоевателите 4 в. пр. Хр. – 5 в. сл. Хр. в Хеликон

Създатели на историята. В епохата на завоевателите 4 в. пр. Хр. – 5 в. сл. Хр. в Books.bg

Павел Милюков >> Живата истина [ Студии за България ]

Академик, професор, доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. „Аз се смятам за българофил“ - заявява Павел Милюков през 1914 г. пред лорд Грей

... На 1867 обаче не бе съдено да се превърне в годината на българското освобождение. Периодът на усложненията на европейската дипломация клонеше към края си и същевременно отслабваше интересът на Европа към Източния въпрос. Княз Михаил, тръгнал през лятото на същата година да обикаля Европа с цел да проучи отношението на държавите към предприетата от него борба, се върна, както стана ясно, напълно неудовлетворен от резултата. Срещата с Андраши през есента довършва впечатлението му и когато се завръща у дома си, сменя борбения си министър Гарашанин с по-изтънчения и предпазлив Йован
Ристич. Русия остава недоволна от тази промяна и от спирането на военните приготовления; още по-недоволни са българските доброволци. Подготвените за въстанието чети вече не могат да бъдат спрени; още през пролетта против волята на сръбските власти те са пуснати да заминат за България със съвета да не вдигат въстание, а само да го подготвят. Безспорно тази промяна на ролята с нищо не е в състояние да промени действията им. Останали без всякаква външна подкрепа и твърде малобройни, те лесно са разпръснати от турците. Както винаги в подобни случаи, разочарованите патриоти започват да се оплакват от измяна; изменници са сърбите. През есента българският легион в Белград е разпуснат; за останалите, върнали се след лятната авантюра доброволци, се основава военно училище, в което те могат да се подготвят, за събитията през следващата пролет, без да пораждат формални затруднения за Сърбия. Нетърпението на тези мними „ученици“ расте с наближаването на зимата; тяхното непокорство и волен живот предизвикват възмущение сред сърбите; въпросът приключва с това, че всички подават оставка при първите строги дисциплинарни наказания...

Издателство Изток-Запад

Живата истина [ Студии за България ] в Хеликон

Живата истина [ Студии за България ] в Books.bg