понеделник, 6 август 2012 г.

Яна Язова >> Левски

Яна Язова не описва патетичният героизъм, не строи кули с мечтания и бунтовна романтика, с които други автори описват Левски, насилващи се да го покажат като обикновен човек или като почти ненормален свръх-герой

- Дяконе - обади се пръв още в тъмни зори Христо. - Буден ли си?
- Да, младежо. Аз съм навикнал да се събуждам преди зазоряване.
- Приказва ли ти се да поговорим?
- Кажи!
- Моят баща е най-добрият учител в цяло Българско. Може да си чувал...
- Не само съм чувал, ами съм го и виждал. Той беше няколко години гордостта на Карловското училище. Аз съм от Карлово.
- Хе, че ни сме, кажи-речи, роднина!
- Такива сме.
- А защо не ми каза още снощи това?
- Какво значение има дали аз съм от Карлово, или не, младежо? Ние сме по-близки от роднини. Ние сме братя, защото и двамата сме българи. Ако аз бях от Карлово, а ти от Видин, щяхме ли да бъдем по-малко близки помежду си?
- Така е - съгласи се младежът. - Но аз от тебе по този въпрос зная много повече, брайно, и в тези мисли съм отишъл много по-далеко. Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или негърски, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм космополит!
- Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българската братска любов!
- Ти пак за "една цел" и "един идеал" говориш!...
- Освобождението! - каза Дякона.
- Ти си щастлив, защото мислиш и говориш само за това.
- И ти трябва да поставиш пред себе си само този идеал.
- Аз, братко, винаги съм го имал пред очи, но моят баща искаше друго. "Ти трябва да станеш учен човек - повтаряше той, - а не хъш!..."
- Ти можеш да станеш учен човек и пак да бъдеш бунтовник! - отвърна Дякона - Чул съм от евреи, че много почитат един техен бунтовник, който бил учен мъж. Наричали го Акиба. Тъй и ти, младежо, можеш да станеш учен мъж и после сам да учиш хората как да добият свободата си, както ги учел Акиба. Народът повече вярва на учен бунтовник, отколкото на прост мъж.
Ето аз имам един план за освобождението на народа ни. Колко много трябва да зная и да уча заради него!... Още в Белград, додето лежах болен, повиках с писмо Панайот войвода, за да му съобщя решението, което съм взел, да вляза в България и да започна работа с целия български народ според плана, който съм си предначертал.
Казах му, че "Каквото съм рекъл да направя, ще го направя, ако рече Бог. Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!".
- Какъв е твоят план? Кажи!
- Да тръгна от град на град и от село на село из цяла българска земя, да приказвам на народа за освобождение, да го организирам и да го подготвя за бунт.
- Хееей... куц, куц от село на село, дрънкай и си трий на вятър зъбите! Че кога по твоя план ще видим освобождение?
- По моя план подир десетина години, а по вашия път никога! Народът е съвсем неподготвен за бунт. Не може да подкрепи нашите чети. Когато нахлуят в Балкана, те внушават на населението само страх и трепет. Поради това вие видяхте как само за десетина дни биде разбита една добре обучена и организирана малка войска, като тази на Караджата и Хаджи Димитър...

Издателство Изток-Запад

Левски в Хеликов

Левски в Books.bg

Педро Хуан Гутиерес >> Мръсна Хаванска трилогия

„... на Карибите както е слънчево, изведнъж започва да духа и да вали и човек се оказва насред ураган.”

По-голяма част от действието в романа се развива през 1994 – една от най-тежките години в икономическо отношение в Куба, време на масов глад, когато хиляди кубинци емигрират със саморъчно направени салове за Маями.
Сексът, ромът, марихуаната и малко румба, ако е възможно – е отговорът, който дава героят на Педро Хуан. Тези са нещата, заради които не полудяваш съвсем. Езикът на книгата е безпощаден, циничен, оголен. „Само ядосаното, агресивно изкуство може да покаже другата част на света, тази, която никога не виждаме или се опитваме да не виждаме, за да избегнем собственото си объркване”, казва Педро Хуан в книгата, заявявайки открито своето кредо: „Човек, който е достигнал перфектен баланс, е твърде близо до Бога, за да бъде артист”. Диана Иванова

Издателство Жанет 45



неделя, 5 август 2012 г.

Кирстен Бойе >> Малкият рицар Тренк

Животът през Средновековието чрез страшните приключения на селското момче Тренк и неговия Прасчо, завършващи обаче винаги с весел край

Роден в колибата на крепостни, малкият Тренк отрано се замисля за съдбата на родителите си, които са собственост на местния феодал, и избира за себе си друга участ - неясна и опасна, но пък толкова желана - свободата! В една тъмна нощ той избягва от селото на злия рицар Вертолт Върлия заедно с прасенцето си, за да си търси щастието по широкия свят. И кого ли не среща по своя път - фокусници по пазарите, калфи и майстори по дюкяните в мръсните и тесни градски улички и естествено рицари, настоящи и бъдещи, слаби и дебели, зли и добри, и най-вече страхливи. И най-накрая среща, разбира се, красивата дъщеря на рицаря Ханс от Хвала, безстрашната Текла. И какво ли не му се случва, докато търси щастието си - става фокусник, обезврежда банда разбойници, отблъсква нападение на замък, побеждава дракон и заслужва званието рицар, но не с безумна храброст, а с ум и доброта.
Как е възможно да станеш рицар, без да пролееш капка кръв ли?

Издателство Емас