понеделник, 1 октомври 2012 г.

Явор Веселинов >> Ноември

Какво е да се влюбиш в страховете си? Какво е да обикнеш своя потенциален враг и противник?

Главният герой в криминалния трилър, детектив от полицията, разследващ убийство, се влюбва опасно в жена, която може да бъде фатална за него, и то не само в професионален план. Чувствата и терзанията му са изгарящи.
Действието е динамично и непредсказуемо с множество обрати и нови и интересни герои.
Любопитен елемент в книгата е използването и на поезия. Главният женски персонаж, всъщност е известна певица. Фрагменти от нейни песни, които участват ефектно в действието, всъщност са стихове на голямата наша поетеса Маргарита Петкова.
Докъде си готов да стигнеш в една любов, която може да те изсмуче целия, преди да те убие? Готов ли си да загърбиш всички страхове, да се усъмниш в приятелството и да го жертваш заедно с душата си, в името на едно силно и изгарящо чувство, което е равносилно на болест...

Издателство Roi Book

Ноември в Хеликон

Roi Book в Books.bg

неделя, 30 септември 2012 г.

Лаура Ескивел >> Законът на любовта

Метафизичен екшън с жанрови щрихи и от научната фантастика, чието действие се развива в Мексико Сити през 23-ти век и ни потапя в една космична любов

По време на конкистата на Мексико оцелели само хората, които успели да реагират на мига, онези, които толкова се страхували от смъртта, че впрегнали всичките си рефлекси, всичките си инстинкти, всичките си сетива в служба на ужаса. Страхът се превърнал в команден център на техните действия. Разположен точно зад пъпа, той получавал преди мозъка всички усещания, възприемани чрез обонянието, зрението, допира, слуха, вкуса. Там те били обработвани за хилядни от секундата и после изпращани към мозъка с определена заповед за действие. Цялата операция отнемала не повече от секундата, необходима на човек да оцелее. Със същата бързина, с която се научили да реагират, телата на конкистадорите развили нови сетива. Можели да предусетят атака в гръб, да подушат кръвта, преди да се е появила, да чуят предателство, преди да бъде произнесена и дума, и най-вече, можели да предвидят бъдещето като най-добрата гадателка. Ето защо в деня, в който Кортес зърнал индианец да надува раковина пред останките на древна пирамида, той разбрал, че не може да остави града в развалини. Това би означавало да остави паметник за величието на ацтеките. Рано или късно носталгията щяла да подтикне индианците да опитат да се обединят, за да си върнат града. Нямало време за губене. Трябвало да изтрие от паметта на ацтеките великия Теночтитлан. Трябвало да построи нов град, преди да е станало прекалено късно. Не съобразил обаче, че камъните носят много по-дълбока истина от онова, което погледът успява да улови. Притежават собствена енергия, която не се вижда, а само се усеща. Енергия, която не може да се затвори в рамките на къща или църква. Нито едно от новите сетива, които Кортес придобил, не било достатъчно усъвършенствано, за да я долови. Енергията била прекалено фина. Невидимото й присъствие й давало пълна свобода на действие и тя можела да циркулира безшумно на върха на пирамидите, без никой да разбере...

Печатно издание и е-книга

Издателство Колибри



Труман Капоти >> Закуска в „Тифани”

Холи Гоулайтли („стъпваща леко”) обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Ефирна като името си, тя преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят

Холи изглежда толкова реална за мен, че ми е трудно да повярвам, че тя не е в Ню Йорк точно в този момент и не буди някого посред нощ, понеже отново си е загубила ключовете.
Ексцентричността й е нейният истински чар.
Този свободен дух и силен емоционален заряд, които Гоулайтли носи я прави скъпа за всеки, докоснал се до нея, включително и за този, от чието име се води повествованието. И въпреки шумните запои вечер, книгата те превзема със своята тиха тъга. Не е лесно да осъзнаеш, че Холи няма да открие (където и да било по света) своята „Тифани”. Гоулайтли остава сама, но още по-лошо е, че остава самотна. Причината се корени дълбоко в нея – онова безумно „проклятие” – на „скитащата душа”…
Веселина Желева, Хеликон Бургас

Издателство Колибри