Труман Капоти >> Закуска в „Тифани”

Холи Гоулайтли („стъпваща леко”) обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Ефирна като името си, тя преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят

Холи изглежда толкова реална за мен, че ми е трудно да повярвам, че тя не е в Ню Йорк точно в този момент и не буди някого посред нощ, понеже отново си е загубила ключовете.

Ексцентричността й е нейният истински чар.

Този свободен дух и силен емоционален заряд, които Гоулайтли носи я прави скъпа за всеки, докоснал се до нея, включително и за този, от чието име се води повествованието. И въпреки шумните запои вечер, книгата те превзема със своята тиха тъга. Не е лесно да осъзнаеш, че Холи няма да открие (където и да било по света) своята „Тифани”. Гоулайтли остава сама, но още по-лошо е, че остава самотна. Причината се корени дълбоко в нея – онова безумно „проклятие” – на „скитащата душа”…

Веселина Желева, Хеликон Бургас

Издателство Колибри

Закуска в "Тифани" в Хеликон

Закуска в "Тифани" в Books.bg