"Питейното заведение „Мусала“ не водеше частен, изолиран живот от къщата, под която се намираше. Напротив. Някои живущи от горните етажи се виждаха (и помежду си) по-често долу, отколкото по стълбите или в асансьора. Когато човек заставаше пред входа на кооперацията, изникваха три възможности, които еднакво примамваха. Ако свиеш вляво, се насочваш към магазина на бай Ненчо за бутилиран и наливен алкохол, с умело разгърната търговска площ, складови помещения и наети от притежателите на етажната собственост мазета за изби. Най-вдясно беше вратата на „Мусала“. Встрани от нея, обратно към входа на сградата, се нареждаха витрини, които отразяваха неспирния вървеж по тротоара, припрения ход на автомобилите и тролеите, които тежко се въртяха на завоя като претоварени гемии..."
Една метафора на безвремието за много поколения българи.
Издателство Сиела
Свински парчета в Хеликон
Свински парчета в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар