петък, 11 май 2012 г.

Радой Ралин >> Вървя си по пътя. Интервюта

Вървя си по пътя“ е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана лична и личностна свобода на мненията и съмненията, с които Радой искаше да зарази колкото се може повече българи. Успя ли?

Радой беше много самотен човек и си отиде още по-самотен. Въпреки шумната публичност около него. Не случайно в едно от последните си стихотворения той написа: „Не се състоя срещата ми с моя живот!“ Казваше: „Аз съм един унищожен писател и един убит сатирик...“
Поетът Радой Ралин беше до известна степен привнесен в жертва на сатирика Ралин. Едно измислено според мен противопоставяне, защото сатирата се ражда от много лирика. Нека днес си спомним за поета Радой Ралин – последният може би, който неподражаемо съчета бедността и свободата в своя поетичен ген...

Вихрен Чернокожев

Издателство Балкани



Няма коментари:

Публикуване на коментар