сряда, 16 май 2012 г.

Сава Сивриев >> Екзегези. Из историята на българската литература

В цялост религиозното чувство е рядкост в българската поезия, нещо, което не е убягнало от очите на младия Атанас Далчев

Секуларизацията на културата въобще не е радостен факт. През 80-те години на XIX век, след първоначалната, оказваща се привидна радост от това, че и ние имаме изящна литература, художество, словесност, роман и пр., следват много показателните културни трагедии именно в средите на тези, които създават културата. Обществото иска да живее и заживява с културата, но без Бога. Още повече, културата претендира да нахрани душата на човека. Интелигенцията се занимава с национални, исторически, социални, етични, индивидуалистични, политически, художествени и други проблеми, в което няма нищо лошо само по себе си, както и във всяко антропознание и антропомислене.
Но ако решението на тези проблеми е само антропоцентрично, то какво е това решение, което се основава единствено на човешката, а не и на Божията мъдростСава Сивриев


Съдържание
1. Ораторското умение във Венецианската реч на св. Кирил Славянобългарски
2. Откритието на преподобни Паисий Хилендарски
3. Атанасий Нескович и неговата „История славеноболгарског народа“ (Будим, 1801)
4. Българските мъченици от края на XVIII – началото на XIX век
5. „О истине“ на св. Софроний Епископ Врачански
6. Анекдотът в „Митология Синтипа Философа“ на св. Софроний Епископ Врачански
7. Парите и богатството в „Житие и страдания…“ на св. Софроний Епископ Врачански
8. За „Стихове пиитически“ на Никифор и Иеротей
9. „Стiхи надгробнiи...“ на Неофит Рилски
10. За 1-6 глава от Книга Битие в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели)
11. Ханаанската земя в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели)
12. „Житие светаго Алексия человека божия“ на Константин Огнянович в някои текстове на Петко Р. Славейков
13. Псалом 136-и в „Не пей ми се“ на Петко Р. Славейков
14. Функциите на една романова структура в „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев
15. Вътрешната украса на хъшовските кръчми във Влашко
16. Чудесното раждане на Чардафона – фреска от Захари Стоянов
17. Метафори от християнството в „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
18. За християнството, за културата и за лириката
19. Литературният канон на Възраждането
20. „Българска христоматия“ на Иван Вазов и Константин Величков и представата за τέχνη в литературната ситуация след Възраждането
21. Творецът и творчеството в лириката на Иван Вазов
22. „Ековете“ на Иван Вазов
23. „Моите песни“ на Иван Вазов // 157
24. Българските идеологии в края на ХІХ – началото на ХХ век // 163
25. Стоян Михайловски и българската преса
26. Пътува ли Бай Ганьо в Европа?
27. Метаморфозите на сюжета в разказите на Елин Пелин
28. Псалом 142-ри в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин
29. Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев за тенденциозното изкуство
30. Иван Вазов, Стоян Михайловски и Пенчо Славейков – щрихи към историята на българския индивидуализъм
31. Скиталецът и времето
32. Кирил Христов или Пейо Яворов – към историята на един литературен спор
33. Д-р Кръстьо Кръстев за Пенчо Славейков (Из историята на канонизацията на поета)
34. Младият Пейо Яворов, четен от д-р Кръстьо Кръстев
35. Д-р Кръстьо Кръстев за канонизацията на Пейо Яворов
36. Д-р Кръстьо Кръстев за религията
37. Модерното повествование в идилиите на Петко Тодоров
38. Керванджията в „Несретник“ на Петко Тодоров
39. „Чудак“ на Пейо Яворов
40. Сънищата, безсъниците или симетрия на аксиологията
41. За „Подир сенките на облаците“ (1910) на Пейо Яворов
42. Тегобата на поезията
43. Лириката на Йордан Йовков в списание „Художник“ (1905-1909)
44. „Френският символизъм“ на Емануил Попдимитров
45. За епитета в „Птици в нощта“ на Николай Лилиев
46. Психологическият паралелизъм в лириката на Атанас Далчев
47. Антиномиите в лириката на Атанас Далчев
48. Бележки за стилистиката на поетическата реч

Издателство Карина М



Няма коментари:

Публикуване на коментар