Той й се поклонил отдалече и пристъпил към средата на чертога. Момите млъкнали. Царят казал:
— Царице на хубавиците, отговори на китайския цар къде изчезна чудната сърна, която той гони през целия ден?
Хубавицата се усмихнала и отвърнала:
— Аз съм тая сърна, която умее да лови дори и лъвове, а нея никой не може да хване. Аз съм сърната, която ти гони цял ден и която, за да избяга, се хвърли в езерото.
Рузванчад останал неприятно изненадан.
— Щом умееш да се преобразяваш — рекъл той, — аз не знам дали и сега те виждам в истинския ти вид. Човек ли си ти, или сърна? Отде да знам, че след малко няма да се преобразиш кой знае на какво?
— Не, царю — отвърнала хубавицата. — Ти ме виждаш сега в истинския ми образ. Но право е, че когато поискам, аз мога да си меня образа. Аз ставам ту видима, ту невидима за хората. Ала в това, уверявам те, няма никаква магия. То се дължи на дарба, с която съм се родила..."
Издателство Захарий Стоянов
Източни приказки в Хеликон
Източни приказки в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар