Красимир Делчев >> Философски ескизи върху съвременното изобразително изкуство от междувековието /1990-2010/

Терминът „съвременно изкуство“ се налага през 70-те години на ХХ в.

Тогава започва да се говори, редом с множеството „смърти“, също за „смъртта на авангарда“, т.е. на предната колона творци в изкуството, литературата, поезията, киното – задаващи новите тенденции, свързани с бъдещето

„Крах търпи и модерното изкуство. Модернизмът е изместен от постмодернизма. Дискредитира се прекомерното идеологическо политизиране и обвързване на изкуството с политиката,  революцията, социалните промени, екологичната тематика, борбата за световен мир, за хуманизъм – въобще изчезва вярата във всички „големи разкази“. Това не пречи немалко творци да си останат по старому социално и политически ангажирани.

Впрочем още 1949 г. в статията си „Културкритика и общество“ Адорно обявява, че „в собствения смисъл на фалшиво съзнание вече няма никакви идеологии, а само още рекламата (...) и провокативната лъжа, която не иска да бъде вярвана, а нарежда мълчание...“

Издателство Изток-Запад

Философски ескизи... в Хеликон

Философски ескизи... в Books.bg