Всички имена са възникнали с определено значение. За чуждите по произход българинът изобщо не се интересува какво значат. За него те са просто имена на календарски светии, исторически лица и др., а впоследствие — на дядото, бабата или някой близък роднина, чието име подновяват внуците.
Не така обаче стои въпросът с българските имена.
Значението на едни от тях е ясно и сега (Веселин, Гълъб, Добри, Драга, Златко, Любен, Радко, Ружа, Цветан), а на други е избледняло, защото са образувани от старинни и редки думи или са свързани със забравени вече народни обичаи и поверия (Гальо, Гърдьо, Доста, Обретен, Пометко).
По семантика българските народни имена могат да се разделят на две големи групи, между които не винаги се долавя ясна граница — пожелателни и защитни... Из Увод
Издателство Изток-Запад
Няма коментари:
Публикуване на коментар