Крикор Асланян >> Моят роден град София

Особено важно място в живота на софиянеца заемаше Борисовата градина. Със своята огромна площ, множество пейки и беседки, вечерно време бе място за ученическа любов

"В моето детство всяка вечер улиците се миеха със силни струи вода. И то каква вода - студена и сладка, пивка като божествен еликсир. Сега, за да пиеш тази вода, трябва да се качиш на Витоша, да отидеш до хижа "Еделвайс", а в моето детство тя течеше от чешмата на всеки софийски дом. Не можеше да задържиш ръката си повече от минута под течащата вода, ръката ти замръзваше - толкова беше студена.

Лятно време, разхождайки се по улиците, десетки чешмички те подканваха да уталожиш жаждата си с ледено студената вода. Какви красиви чешмички имаше - "Пикльото" в градинката на Военния клуб, "Св.Георги" в градинката на Московска и Раковска, "Котката с вдигната опашка" на пл. Възраждане, фонтанчето от червен гранит пред красивата сграда на Университета и десетки други, в паркове и градинки или просто на ъгъла на улицата. Днес са останали много малко от тях и то повредени, със счупени кранове или просто спрени за икономия на вода.

Чужденците наричаха София град-градинa. На всяка крачка дошлият от провинцията или от странство (тази дума се използваше вместо чужбина/, се натъкваше на безбройните зелени площи на София. Борисовата градина, Детската градина (унищожена и превърната в Паметник на съветската армия/, градинката пред Университета, градинката срещу Военния клуб, Градската градина, градинката на пл. Такев, градинката пред Централната баня - тук можеше да си пийнете и топла минерална вода..."

Издателство Ман Роли Принт

Моят роден град София в Хеликон

Моят роден град София в Books.bg