понеделник, 23 юли 2012 г.

Реймънд Чандлър >> Сбогом, моя красавице

Филип Марлоу става все по-добър в изкуството да яде бой

Бе топъл ден към края на март и аз стоях пред бръснарницата, загледан нагоре към биещата на очи неонова фирма на едно заведение за закуски и хазарт на втория етаж, наречено „При Флориан“. Някакъв мъж също гледаше надписа. Втренчил се бе в прашните прозорци с унес, също като дрипав емигрант, който за пръв път зърва Статуята на свободата. Бе едър мъж, но не по-висок от два метра и не по-широк от камион за бира. Стоеше на около три метра от мен. Ръцете му висяха свободно и между огромните му пръсти димеше забравена пура...


Издателство Унискорп






Публикувано от в
Етикети: , , , , , , ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)