Простете, господине, дали бих могъл да ви бъда полезен някак? О, май ви стреснах. Не се плашете от брадата ми – аз обичам Америка. Стори ми се, че търсите нещо; даже бих казал, че имате вид на човек, тръгнал да изпълнява мисия, и тъй като от една страна съм местен в този град, а от друга говоря езика ви, помислих си, че бих могъл да си предложа услугите.
Как разбрах, че сте американец ли? Не, не по цвета на кожата ви; в нашата страна нюансите на тена варират и по границата на северозапад хората с цвят на кожата като вашия не са рядкост. Не е и заради облеклото – всеки европеец, попаднал в Де Мойн, несъмнено би си
купил тъкмо костюм като вашия: сако с единичен шлиц и риза с копчета на яката. Вярно, ниско подстриганата ви коса и широката гръд – бих казал, че имате гръд на човек, който редовно вдига доста над сто килограма от лежанка – са характерни за конкретен тип американци; но пък нали спортистите и войниците от всички националности малко или много си приличат. С други думи, разпознах ви по поведението, но не, моля ви, виждам, че лицето ви се стегна, а аз не го казах като обида, беше просто наблюдение.
Хайде, кажете ми, какво търсехте? Несъмнено в този час на деня има само едно нещо, което може да ви доведе в Стария Анаркали – навярно знаете, че този квартал е кръстен на куртизанка, вградена в стена заради любовта си към принц, – а именно копнежът по съвършената чаша чай. Познах ли? В такъв случай, господине, позволете да ви насоча към моето любимо заведение сред изобилието наоколо. Да, точно него имам предвид. Металните столове тук не са по-добре тапицирани от другаде, дървените маси са пак толкова грубовати, и като останалите заведения наоколо, това също е изнесено на открито. Но качеството на чая, уверявам ви, е несравнимо...
Неохотният фундаменталист в Хеликон
Неохотният фундаменталист в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар