сряда, 26 декември 2012 г.

Амос Оз >> Между приятели

Срещите им, музиката на Шуберт, разговорите и понякога мълчанието, бяха онези важни неща, които ги караха да забравят тежкото минало и да запазят отношенията помежду си - двама души преживели твърде много...

Цви Провизор и Луна Бланк навикнаха да разговарят всяка вечер. Той сядаше в десния край на лявата пейка до поляната, а тя наблизо, в левия край на дясната пейка. Цви примигваше, докато й говореше, а Луна, облечена в хубава лятна рокля без ръкави, мачкаше носната си кърпичка между пръстите и го слушаше. Хвалеше градината на кибуца, плодовете на неговия труд, и често му повтаряше, че благодарение на него живеят в тучен оазис, под сенките на урожайни дръвчета сред прелестни цветни лехи. Тя имаше слабост към красивите думи. Луна учеше децата в трети клас и рисуваше изящни графики, които висяха по стените на нашите апартаменти. Лицето й беше кръгло, усмихнато и с дълги мигли, все още изглеждаше младо, макар че по шията вече се виждаха бръчици. Краката й бяха прекалено тънки, почти нямаше гърди. Съпругът й беше загинал по време на запас в Газа. Нямаха деца. Членовете на кибуца я смятаха за жена, достойна за възхищение, успяла да превъзмогне трагичната загуба и отдала цялата си душа на преподаването. Цви й разказваше за различните сортове рози. Тя кимаше, сякаш се съгласяваше с всяка негова дума. Друг път й заговори за бедственото нашествие на скакалци в Судан, опустошило тамошната реколта.

Луна промълви:
- Ти си много чувствителен човек.

Издателство Millenium

Между приятели в Хеликон


Няма коментари:

Публикуване на коментар