четвъртък, 27 декември 2012 г.

Йордан Радичков >> Новели

"Неделя", "Привързаният балон", "Последно лято" и "Вятърът на спокойствието"

Мъжкарите се въртяха около своите работливи приятелки и пееха. Те бяха високомерни като султани и също толкова глупави, защото пееха със затворени очи, чужди на видимия свят. Смъртта ги сварваше неочаквано и те умираха още горе, в клоните, без да имат време дори да се изненадат. Живите се гмуркаха уплашено, гонени от изстрелите на ловците. Но уплахата им минаваше бързо и се връщаха пак, преди да се е разсеял мирисът на барут. Те бързаха да изпеят всичките си песни в края на лятото, докато не са тръгнали на юг с номадските племена на другите пернати. Ловците също бързаха, защото знаеха, че ще отлетят и че сега са най-вкусни - крехки и тлъсти. Те ги дебнеха сутрин (прекрасни изгреви, стреснати от гърмежи!) или надвечер, когато идваха като свистящ мираж в разлюления от маранята въздух... Вятърът на спокойствието

Издателство Анубис



Няма коментари:

Публикуване на коментар