Алекзандър Поуп >> Похищението на къдрицата

Поуп изглежда едновременно критичен към и воайорски втренчен в бляскавия beau monde, който го обкръжава. Къдрицата предлага една неподражаема картина на пъстрото, остроумно, безсърдечно общество от времето на кралица Анна. Бавно възстановяващо се от разпуснатите крайности на Реставрацията, обществото по онова време е по-скоро аморално, отколкото неморално...

По-немощно в лазурния ефир
Sol свети над Нептуновата шир
от блясъка на нежните зари,
който гръдта на Темза посребри.
Сред франтове и нимфи грейна тя
и всеки взор от нея засия,
чe кръстът на гръдта ѝ, боже, в миг
покръстил би юдей и еретик.
Ум-палавник в лицето ѝ личи,
по-бърз и по-менлив от тез очи,
що казват „не“ с усмивка всеки път,
та ничие сърце да не ранят.
В тях всеки поглед вперен е в захлас.
Те като Sol огряват всички нас
и ловко крият грешки и петна,
макар петна да няма у жена.
Но в тази нимфа и да видиш грях,
ще го забравиш, като зърнеш тях.

Издателство Изток-Запад

Похищението на къдрицата в Хеликон

Похищението на къдрицата в Books.bg