И все си мисля, че летя нагоре,
в загорето на нашето съвремие,
до тиквите и зелките големи,
набъбнали в небесните простори!
Говорят ми, че аз съм изостанал
сред мъките на смелите ни селяни,
че мойте мисли вече са простреляни
от чувствата на старите бостани!
О, моля ви, недейте да тъжите
за мене и съдбата ми голяма,
разтворена във сватбата пияна
и в хоровода дивен на лъжите,
където истините дивно бликат
на българина със езикът!…
Няма коментари:
Публикуване на коментар