В „Кажи, кажи, Оракуле“ авторът разкрива детски спомени и съкровени мисли за ролята на съдбата, стремежа към лична независимост и предопределеността в живота.
В „На гости при Шолохов“ Константинов разказва за първото си пътуване със самолет зад граница, когато е едва на двадесет и три.
„Почти нереална земя“ ни представя Индия и ежедневието на обикновения индиец.
„Моите лични срещи със Захарий Стоянов“ разказва за посещението на автора в Париж, на мястото, на което е загинал големият български писател
„Поздрави от Рая“ Георги Константинов описва престоя си в Лимани, Швейцария.
В „Забранено за възрастни“ и „Между хапчето и ножа“ Константинов разказва лични истории, които засягат самия него и сина му.
Историите „Случаят Квартално събрание“, „Малки бележки за великото“ и „Грешникът Иван“ са с политически оттенък и разкриват огорчението на писателя от политическата власт.
В „Ирански дневник“ Константинов споделя впечатленията си от Техеран, Исфахан и Шираз и живота в Иран, ежедневието на жените, които крият косите и лицата си, а в „Пътеписно от Дакар“ – удивлението си от истинския, неподправен живот в сенегалската столица.
Авторът сам определя „През Кайлъка за гарата“ като опит за автобиография.
„Безсъние в Константинопол“ е посветена на майка му, баща му и Истанбул, а „Самоделната лодка“ представлява оценка на „Човек за споделяне“ и лична самооценка на човека и писателя Георги Константинов.
Издателство Хермес
Човек за споделяне... в Хеликон
Човек за споделяне... в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар