Морис Льоблан >> Госпожицата със зелените очи

Господин директорът се приближи с цигара към подчинения си и му каза: “Огънче, моля!”. По тона, с който беше изречена тази фраза, Марескал позна Арсен Люпен...

   Тя пресече площада пред Гранд Опера, без да се тревожи от задръстването на колите. Една от тях искаше да є попречи да мине, но тя хвана юздите на коня и го спря. Разгневен, кочияшът скочи от седалката и я наруга. В отговор получи юмрук по носа, от който рукна кръв. Притичалият полицай є поиска обяснение, но тя му обърна гръб и се отдалечи спокойно.
   На булевард “Осман” влезе в една сладкарница и седна на първата маса. Раул я последва, като се стремеше да остане незабелязан. Господинът с помадата остана да чака отвън.
   Тя си поръча чай и четири малки пасти, които изяде с апетит. Околните я гледаха с възхищение. Дамата седеше невъзмутима и си поръча още четири пасти...

Издателство Труд

Госпожицата със зелените очи в Хеликон

Госпожицата със зелените очи в Books.bg