На третия ден след скарването княз Степан Аркадич Облонски – Стива, както го наричаха в обществото – в обикновения час, сиреч в осем часа сутринта, се събуди не в спалнята на жена си, а на сахтиянения диван в своя кабинет. Той обърна пълното си, охранено тяло върху пружините на дивана, сякаш искаше да заспи пак за дълго, силно прегърна възглавницата от другата страна и притисна бузата си върху нея, но изведнъж скочи, седна на дивана и отвори очи.
„Да, да, как беше това? – мислеше той, като си припомняше съня. – Да, как беше? Да! Алабин даваше обед в Дармщад; не, не в Дармщад, а нещо американско. Да, но там Дармщад беше в Америка. Да, Алабин даваше обед върху стъклени маси, да – и масите пееха: Il mio tesoro, и не Il mio tesoro, – нещо по-хубаво, и имаше някакви малки шишенца, а те пък бяха жени“ – припомняше си той.
Очите на Степан Аркадич весело заблестяха и той се замисли усмихнат. „Да, хубаво беше, много хубаво. Там имаше още много прекрасни неща, но не можеш да ги изкажеш с думи и дори не можеш да си ги представиш.“
Издателство Кръгозор
Ана Каренина в Хеликон
Ана Каренина в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар