– Къде е момчето?
Мъжът и жената бавно се изправиха.
– Ние... такова... нямаме мъжко чедо, ага. Само... тя ни е.
– Как така нямате, бре? Казаха ми, че имате две деца. Къде е другото? Момчето?
– Другото... – спогледаха се двамата. – То се спомина... Отиде си от този свят още миналата есен.
– Така ли? – ухили се той. – Да не ме лъжете, ей, че одма ви подпалвам чергата?
– Кащяло да лъжем, ага. Самата истина ти казвам.
– Я проверете из къщата – обърна се той към спътниците си. –
Изтарашувайте всичко! До последната шумка.
И докато от съседните стаи долиташе шум и трясък от усърдното издирване, жената и мъжът стояха прави пред човека с белега с каменни лица. Ни най-малко притеснение или уплаха не личеше в държанието им.
– Няма, ага! – влезе в одаята единият от войниците. – Май наистина им е само това момиченце.
– Казахме ти, ага – един през друг заговориха мъжът и жената, свалили огромния товар напрежение. – Истината ти рекохме. Ние сме верни поданици на Падишаха.
– Верни, ба! – сопна им се той. – Само гледате как да излъжете, нещо...
После приближи до масата и с два пръста отчупи парче от сиренето. Примлясна със задоволство и ги огледа. И тук изглежда някаква мисъл го осени, защото се приближи до момиченцето. То дори не го погледна, а стоеше сякаш вкаменено.
– Я, каква си ми хубавица – погали я по косите мъжът. Неочаквано даде знак на войниците. – Щом нямате мъжко, ще вземем нея. Таман, като поотрасне, да краси харема на султана. Хванете я!
Войниците хищно се спуснаха и начаса грабнаха момиченцето...
Издателство Изток-Запад
Самира в Хеликон
Самира в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар