четвъртък, 11 април 2013 г.

Владимир Каперски >> Синът на лудата

Апокрифни спомени за едно време и едни хора...

Книгата ми се бунтува срещу философията на забравата: „Дайте да не се ровим в нечистотиите на миналото, да гледаме и вървим напред!”. Но как ще вървим напред, когато не знаем откъде идваме? Как ще намерим пътя, ако изгубим невидимата нишка, която, за добро или зло, е свързвала нашите предшественици? Как ще съзрем коя е спасителната посока, какво да следваме и какво да избягваме, за да не се изгубим и затрием в безвремието на времето? Но от опит зная, че най-лесният начин да се преиначи всяко явление е да го отделиш от корените му, да загърбиш съдбите на потърпевшите или да ги вкараш на едро в безстрастната историческа статистика. В България и на Балканите няма по-манипулирана темата от тази за Македония. Върху нея се е изсипвал и продължава да се трупа огромен товар от пропагандни отпадъци. Вършат го в Сърбия и в Р Македония, не по-различно е положението в Гърция. Не им отстъпваме и ние, в България, с тази разлика, че позицията ни или отсъствието на позиция е бягство от тлеещия въглен... Владимир Каперски

Издателство Факел

Синът на лудата в Хеликон


Няма коментари:

Публикуване на коментар