Яна Язова >> Соления залив

Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през 1944 г.

... Милиционери и цивилни агенти сновяха по пътеките между мирно застаналия народ, за да наблюдават всяко лице дали слуша и разбира какво се говори.
– Добре им дойде! – с радост помисли Катерина. – За трийсет години Беро-Беро нито веднъж не ги доведе пред Общинското управление, за да чуят думите му, а те го наричаха тиранин и го мразеха. Нека новите господари всеки ден да ги влачат, натъпкани в редици на площада, за да слушат техните речи и да ги обичат.
Катерина цял живот щеше да се радва на тази гледка!
От балкона на аптеката се носеше женски глас. Навярно днес държеше реч една от онези въоръжени жени в сини шаячни панталони, които бяха слезли заедно с мъжете от планината. Нейните въоръжени другари сновяха по пътеките между тихите редици и наблюдаваха, щото всеки да я слуша.
– Фашизъмът, другари, е смъртно ранен и сега пъшка в своята бърлога! - провикна се пискливият глас откъм балкона на аптеката. Катерина вдигна глава да види слабата жена, която пищеше. В нейното сухо и черно лице тя позна Анастасия.
Катерина дълго време я гледа, без да вярва на очите си, после тихо се обърна към един младеж, който беше дошъл от незнайно място в Соления залив.
– Аз съм чужденка – му каза тя. – И не познавам ораторката. От чие име говори тя?
– Това е другарката Анастасия! – кратко заяви момъкът.
Туй показваше, че другарката Анастасия е светило, което грее на всички страни, затуй всеки трябва да я е виждал и познава. Но понеже Катерина го гледаше учудено, той добави:

– Най-добрата антифашистка! Тя говори от името на своята организация!
Катерина не помисли повече да го разпитва, а предпазливо се оттегли към дъното на площада.
– Реакцията е смазана! – пищеше Анастасия.
– Ураааа! – викаха из едно гърло всички редици.
„Добре са научили да викат „ура“ – помисли Катерина. – Право казва Анастасия, че реакцията е смазана, ако подразбира под тази дума народа, когото вижда под себе си.
Беро-Беро не можа да ги накара да извикат „ура“, но тези успяха. Те са успели толкова много, че могат да изтръгнат от тяхното гърло всеки миг, когато пожелаят, по едно „ура“! А Беро-Беро, старият господар, върви сега като парцалив великан по далечни пътища...“.

– Смърт на фашизъма! – писна Анастасия.
– БКП! – викнаха из едно гърло всички редици.
– Свобода на народа! – се чу заключителен писък от балкона на аптеката.
– БКП!... БКП! – приключи събранието народът, който бе получил тази свобода...

Издателство Изток-Запад

Соления залив в Хеликон

Соления залив в Books.bg