Изданието включва портретите за Алеко Константинов, критически очерки върху днешната българска литература, поглед в новата българска литература, етюди, критики, рецензии от д-р Кръстев, редове от биографията и статии за творчеството му от П. Анчев, С. Янев и Л. Стаматов
... При още по-странни обстоятелства е създаден Бай Ганю - онова творение, което, макар в художествено отношение да не стои тъй високо както До Чикаго и назад, с чудотворна бързина спечели на автора си пословична писателска слава и популярност. Бай Ганю не само е писан по случайни външни побуждения: неговият сюжет всецяло е внушен на Алека отвън. Именно той е просто възпроизвеждане на анекдоти и истински случки, разказвани нему от членове на неговата "Весела България". Писането е ставало под непосредствено впечатление на разказите, а на много места то е почти буквално предаване на тия разкази. Разказвачите на тия анекдоти са още живи и са грамотни и може един ден да ни разкажат с всички подробности тая любопитна история, която има голямо значение за определяне таланта на Алека.
В своя зародиш Бай Ганю беше една игра на перото, без никакви по-широки замисли и претенции. И макар че нашите замисли не могат да бъдат мерило за значението на онова, което се ражда от тях, все пак критиката се домогва да открие в семето бъдещия плод и затова може би тя е безпомощна всеки път; когато присъствува при подобно творчество ех nihilo; всеки път, когато нищожни усилия създават грамадни резултати. Тя е безсилна тогава да ни обясни готовото творение из видимите, уловимите фактори и се вижда принудена да изповяда, че стои пред всесилния замах на творческия гений, който едничък е в състояние да вдъхне живот на мъртви организми, да превърне леката игра на перото в мощна обществена сила, да издигне нищожния частен случай до величава и дълбокомислена символизация на добрия и злия гений на един народ...
Издателство Захарий Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар