Шантал Муф >> Демократическият парадокс

В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа...

Първоначално изследването ми се съсредоточава върху естеството на модерната демокрация – въпрос, който според мен все още не е достатъчно добре изяснен. Кое е най-подходящото определение за новия тип демокрация, който се установява в западния свят през последните два века? Той е обозначаван с най-различни термини: модерна демокрация, представителна демокрация, парламентарна демокрация, плуралистична демокрация, конституционна демокрация, либерална демокрация. Според някои основната разлика с древната демокрация се състои в това, че в по-големи и по-сложни общества преките форми на демократично управление стават невъзможни; точно поради тази причина модерната 

демокрация трябва да бъде представителна. Други, като kапример Клод Лефор, наблягат на символната трансформация, която прави възможна появата на модерната демокрация: „разпадането на ориентирите на сигурност“.
Според него в модерното демократично общество властта, законът и знанието се оказват в ситуация на радикална неопределеност. Това е следствие от „демократичната революция“, водеща до изчезването на онази власт, която е въплътена в личността на владетеля и е обвързана с трансцедентен авторитет.
Така се поставя началото на нов вид институиране на социалното, при което властта става „празно място“...

Издателство Изток-Запад

Демократическият парадокс в Хеликон

Демократическият парадокс в Books.bg