Тончо Жечев >> Българският Великден или страстите български

Тончо Жечев бе стълб в родната култура. Истински пазител на наследените от векове и хилядолетия ценности. Блестящ познавач на българската душевност и традиционната българска култура.... Владимир Атанасов

   ... Г. Бурмов – пише Славейков – се бори за православието и въоръжава се за него срещу католици и протестанти, като че са те, що са сторили и струват, туй толкози голямо зло на нас
и на черквата ни. Без да отричам сичко от неговото едностранчиво възрение, ний ще му кажем, че коренът на злото не е там, дето го той показва; той лежи по-дълбоко. Ний са не боим, че българите ще станат католици или протестанти. Не. Ний са боим от следствия други, толкоз по-тъжовни и по-жялостни, колкото по-гибелни. Злото не е сега на ставание, и не заплашва занапред да стане, но станало вече; нас са на надвесили на ярът на пагубата ни. Не го ли е проумял г-н Б-ов от по-първите наши статии? (т.е. от статиите, където той характеризира дейците, които излизат в няколко поредни броя на „България“, б.м.). Исками да му го кажем по-явно. Нека чува. Повтаряме. Българите католици и протестанти няма да станат, но православни няма да останат. Или инак. Българите ще си останат православни на име, а всъщност – безверни“ (курсивът навсякъде е на Славейков).“ И по-на-татък: „Вяра тъй унизена пред очите на мислещите; вяра от злоупотребленията на свещеннослужителите докарана тъй в презрение пред набожните; вяра, в която от няманието на проповед масата народна не е оглашена еще в нея; таквази вяра по нарицало не са менява, но се напуска.“ И накрая: „А както (народът) своята не разбира, тъй и от чуждата не проумява... равнодушен към своята остава, такъв е и към всяка друга... И тъй, бъдете спокойни от българите колкото за променение на вяра и бойте са повече от ужасните следствия на безверието, което е доближило да ни погълне, и на което горестните предзнаменования са се уже проявили!
   Силата и оригиналността на мисълта в тези статии на младия Славейков са правели впечатление още навремето, мнозина са ги отдавали на внушенията, дори на перото на Никола Михайловски. По-важно е обаче другото: скритата зад грижата уж за вярата тайна радост от обезверяването, от напускането на вярата, и то тъкмо в резултат на църковната борба. Цялото ренесансово движение на българите в началната си фаза, разкрепостяването на личността от нейните средновековни обвързаности стават в борба за извоюването на самостоятелна българска църква! Мислите на Славейков за „пагубните“, „горестните“, „ужасните“ последици от играта с вярата нямат нищо общо с неговите действия – в действията си той е свободен като Цанков, чиято линия следва в този момент като политически изгодна. Сам той става инициатор за разбиването на Цанковите редици, без да се стеснява в избора на средствата и последиците за вярата. Тук някъде се корени неизбежното санкюлотство и радикализъм на целия блестящ екип цариградски дейци на нашето Възраждане, някои от които тежки търговци и духовници с висок сан. Това, което в този момент обединява толкова различни дейци като Иларион Макариополски, Драган Цанков, д-р Стамболски, Христо и Никола Тъпчилещови, Стоян Чомаков, Александър Екзарх, Тодор Бурмов, Петко Славейков, Гаврил Кръстевич, Тодор Икономов, Георги Раковски и др., е пълната и абсолютна политизация, свободната политическа игра с вярата и църковните институции, без никакви традиционни или религиозни задръжки...

Издателство Изток-Запад

Българският Великден или страстите български в Хеликон

Българският Великден или страстите български в Books.bg