Херман Мелвил >> Моби Дик

„Той ще бъде между човеците като див осел, ръцете му ще бъдат против всички, ръцете на всички ще бъдат против него.“

   Отец Мапъл стана и с мек, сдържано властен глас покани пръснатите богомолци да се приближат. „Щирборда към пасарела, насам! Вие минете към бакборда… бакборда към пасарела, към щирборда! Към средата на кораба! Към средата на кораба!“
   Между пейките се чу глухо бумтене на тежки моряшки ботуши и още по-глух шум от женски обуща, после всичко утихна и всички погледи се насочиха към проповедника.
   Той помълча; скръсти пред гърдите мургавите си ръце, вдигна глава със затворени очи и започна да се моли с такова дълбоко смирение, сякаш бе коленичил за молитва на морското дъно.
   После с провлечен и тържествен глас, напомнящ непрестанното биене на камбана в залутан из мъглата кораб, той зачете следния химн; но към края промени глас и завърши с гръмко радостно ликуване.

Грамадните ребра на кита
ме хванаха в ужасен плен.
А вънка стенеха вълните
и се търкаляха над мен.

Бях сякаш в лоното на ада
сред мъките безкрайни там
и вече сещах как изпадам
сред черна безнадеждност сам.

И в тая черна изнемога
заскубах своите коси,
обезверен завиках Бога…
Но той дойде и ме спаси.

Бог мигом долетя при мене,
възседнал сякаш бърз делфин,
и вдигна струи посребрени
далеч над океана син.

И песента ми ще напомня
вовеки оня чуден час –
на Бога силата огромна
вовеки ще прославям аз.

   Почти всички се присъединиха към пеенето на този химн, който заглуши мощно рева на бурята. Последва кратка пауза; проповедникът прелисти бавно библията, сложи ръка на съответната страница и каза: „Драги съкорабници, да пипнем последния стих от първата глава на Йона: «И заповяда Господ на един голям кит да глътне Йона».“...

Издателство Емас

Моби Дик в Хеликон

Моби Дик в Books.bg