– Махни се от мен, грубиян такъв! – Изблъсках го с все сила и се опитах да го ударя с юмруци. В гърлото ми се надигнаха ридания. – Престани! Моля те, ти не разбираш. Аз не съм проститутка. Това е само маска. Заради карнавала. А сега престани! Моля те! Папата ще научи за това!
Той продължи да ме опипва, но устата му се изкриви в злобна гримаса.
– Кого го е грижа за папата, а? Проклети Борджии! – Той продължи да ме целува по лицето понастоятелно. – Аз съм много по-мил, скъпа. Ще ме харесаш. Не може да ги харесваш. Те са просто едни убийци. Цялата пасмина!
– Те не убиват! Как можа да го кажеш!
Той понечи да отговори, но беше прекъснат от далечен шум. Камбаните „Аве Мария“ проехтяха в мрака от кулата на базиликата „Свети Петър“. Беше дванайсет часът и звукът бележеше края на карнавала и началото на Великите пости. Мъжът стоеше неподвижно и слушаше, сякаш камбаните бяха предизвикали някаква благоговейна нотка в душата му. Той леко разхлаби хватката около бедрата ми и аз се надявах, че промяната в настроението му ще ми бъде от полза.
Той продължи да ме опипва, но устата му се изкриви в злобна гримаса.
– Кого го е грижа за папата, а? Проклети Борджии! – Той продължи да ме целува по лицето понастоятелно. – Аз съм много по-мил, скъпа. Ще ме харесаш. Не може да ги харесваш. Те са просто едни убийци. Цялата пасмина!
– Те не убиват! Как можа да го кажеш!
Той понечи да отговори, но беше прекъснат от далечен шум. Камбаните „Аве Мария“ проехтяха в мрака от кулата на базиликата „Свети Петър“. Беше дванайсет часът и звукът бележеше края на карнавала и началото на Великите пости. Мъжът стоеше неподвижно и слушаше, сякаш камбаните бяха предизвикали някаква благоговейна нотка в душата му. Той леко разхлаби хватката около бедрата ми и аз се надявах, че промяната в настроението му ще ми бъде от полза.
Опитах да го сплаша, за да ме пусне и си свалих маската, като разкрих лицето си.
– Познахте ли ме, синьоре? – казах. – Аз съм Лукреция Борджия, дъщеря на папа Александър VІ. Навярно костюмът ми ви е заблудил, но карнавалът вече свърши. Трябва да ме освободите незабавно или постъпката ви няма да остане ненаказана.
Чаках отговора му, като се молех да коленичи и да помоли за прошка. Но вместо да се покори, в отговор той си свали маската. Огледах топчестите му бузи, разширените очи и дебелия му нос, ала не го познах.
– Да ви освободя? – отвърна завалено той и се ухили. – Защо да го правя, скъпа? Аз съм страж на фамилията Орсини.
Сърцето ми се сви, когато изрече това име. Разкривайки лицето си, аз бях допуснала най-голямата грешка – фамилия Орсини беше най-големият враг на моето семейство.
– Виждаш ли онази кула? – Той посочи към близките покриви. Над тях стърчеше върхът на една наблюдателна кула. – Не сме далеч от Сант Анджело, районът на фамилията Орсини. Това може и да е твоят град, скъпа, но това е нашият район. – Той се подсмихна, дръпна ръката ми и понечи да ме повлече към кулата.
Аз забих пета в пищяла му и го настъпих по крака. Той изскимтя и инстинктивно се улови за крака, като пусна ръцете ми. Завъртях се, избягах от уличката и хукнах обратно по „Кампо де Фиори“.
Това, че беше пиян, не го забави. След секунди той ме настигна, сграбчи ръката ми, изви я назад и ме притисна към стената. Няколко души на съседната улица наблюдаваха как се борим.
– Да те заведем в двореца „Орсини“ – извика той силно в ухото ми. – Сигурен съм, че папата ще плати щедро, за да те върнем невредима.
Аз се борех и изкрещях:
– Чезаре! Чезаре!
Стражът вдигна юмрук да ме удари.
За щастие брат ми претърсвал района, откакто за пръв път стъпих на площада. Щом чу гласа ми, той хукна зад ъгъла и дойде на пазара. Без капка колебание свали маската си, измъкна меча от ножницата и се запъти право към нас. Зяпачите му направиха път.
Стражът на Орсини изруга, захвърли ме настрани, отстъпи назад и бързо извади меча си. Замахна и нанесе несполучлив удар на Чезаре. Брат ми го отбягна с лекота, удари меча на стража и го счупи на две. Отрязаното парче издрънча на земята. Стражът немощно вдигна счупения си меч и Чезаре се надвеси над него, колебаейки се дали да го прониже.
Аз си поех дъх и забързах към брат ми.
– Не, не го прави – помолих го. – Не си струва, Чезаре. Той е просто един пияница. Не знае какво прави.
Чезаре гледаше гневно.
– Твърде късно е. Той те нападна. Не мога да си затворя очите.
Стражът изпадна в паника и бръкна в пояса си, за да извади кинжала си. Чезаре реагира мигновено, вдигна меча си и замахна надолу.
– Познахте ли ме, синьоре? – казах. – Аз съм Лукреция Борджия, дъщеря на папа Александър VІ. Навярно костюмът ми ви е заблудил, но карнавалът вече свърши. Трябва да ме освободите незабавно или постъпката ви няма да остане ненаказана.
Чаках отговора му, като се молех да коленичи и да помоли за прошка. Но вместо да се покори, в отговор той си свали маската. Огледах топчестите му бузи, разширените очи и дебелия му нос, ала не го познах.
– Да ви освободя? – отвърна завалено той и се ухили. – Защо да го правя, скъпа? Аз съм страж на фамилията Орсини.
Сърцето ми се сви, когато изрече това име. Разкривайки лицето си, аз бях допуснала най-голямата грешка – фамилия Орсини беше най-големият враг на моето семейство.
– Виждаш ли онази кула? – Той посочи към близките покриви. Над тях стърчеше върхът на една наблюдателна кула. – Не сме далеч от Сант Анджело, районът на фамилията Орсини. Това може и да е твоят град, скъпа, но това е нашият район. – Той се подсмихна, дръпна ръката ми и понечи да ме повлече към кулата.
Аз забих пета в пищяла му и го настъпих по крака. Той изскимтя и инстинктивно се улови за крака, като пусна ръцете ми. Завъртях се, избягах от уличката и хукнах обратно по „Кампо де Фиори“.
Това, че беше пиян, не го забави. След секунди той ме настигна, сграбчи ръката ми, изви я назад и ме притисна към стената. Няколко души на съседната улица наблюдаваха как се борим.
– Да те заведем в двореца „Орсини“ – извика той силно в ухото ми. – Сигурен съм, че папата ще плати щедро, за да те върнем невредима.
Аз се борех и изкрещях:
– Чезаре! Чезаре!
Стражът вдигна юмрук да ме удари.
За щастие брат ми претърсвал района, откакто за пръв път стъпих на площада. Щом чу гласа ми, той хукна зад ъгъла и дойде на пазара. Без капка колебание свали маската си, измъкна меча от ножницата и се запъти право към нас. Зяпачите му направиха път.
Стражът на Орсини изруга, захвърли ме настрани, отстъпи назад и бързо извади меча си. Замахна и нанесе несполучлив удар на Чезаре. Брат ми го отбягна с лекота, удари меча на стража и го счупи на две. Отрязаното парче издрънча на земята. Стражът немощно вдигна счупения си меч и Чезаре се надвеси над него, колебаейки се дали да го прониже.
Аз си поех дъх и забързах към брат ми.
– Не, не го прави – помолих го. – Не си струва, Чезаре. Той е просто един пияница. Не знае какво прави.
Чезаре гледаше гневно.
– Твърде късно е. Той те нападна. Не мога да си затворя очите.
Стражът изпадна в паника и бръкна в пояса си, за да извади кинжала си. Чезаре реагира мигновено, вдигна меча си и замахна надолу.
Всичко стана, преди да успея да затворя очи...
Издателство ИнфоДар
Отрова в кръвта в Хеликон
Отрова в кръвта в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар